В новия си брой авторитетното икономическо издание “Капитал” е отделило специална статия за казанлъшката фабрика “България текс”.
Три хиляди. Това е броят на продуктите, които са част от асортимента на казанлъшкото текстилно дружество “България текс”.
То отдавна се е наложило като лидер на европейския и световния пазар със своите висококачествени прежди за ръчно плетиво от естествени материали (които са и най-продаваният продукт). А в годините от създаването му дотук авторитетът на компанията не спира да расте, както и успешните партньорства с признати лидери в бранша.
Дружеството покорява различни световни пазари на няколко континента. Въпреки това остава изолирано от българския пазар, а причините за това са няколко, обяснява Георги Георгиев, един от собствениците на “България текс” и негов изпълнителен директор. Според него въпреки високото качество, което предлагат, и добрата репутация по света те не могат да се преборят за мястото си тук заради внасянето на продукти от трети страни, при които определящи са огромното количество и ниската цена, на фона на които те са далеч по-скъпи, но бутикови.
100 без малко
“България текс” има дълга история – почти цял век, разказва Георги Георгиев. Предприятието е основано през далечната 1931 г. от шотландска компания (която по думите му съществува и до днес и продуктите за европейските ѝ предприятия се правят в Казанлък). Производството бързо се превръща в знаково за България, като през годините и различните политически реалности търпи промени – структурни и на собствеността (първо е национализирано, а после приватизирано).
Така до края на миналия век, когато “аз и партньорите ми го купихме през 1997 г. от фондовете, оттогава работим и днес останахме последното текстилно предприятие в Казанлък”, обяснява Георгиев. Справка в Търговския регистър сочи като собственици към момента освен Георги Георгиев и неговия партньор Борис Димитров.
Днес дружеството може да се похвали като една от малкото или единствената “българска компания, която притежава повече от 50 или 60% от пазара в ЕС на определени стоки – висококачествените прежди за ръчно плетиво от естествени материали”, казва Георгиев.
Основната им дейност е работа с етикети на клиентите, но никакво ишлеме или франчайз, като сред брандовете, за които изработват хавлии, са такива имена като Roberto Cavalli, Trussardi и др. “Ние го правим, защото сме производствено предприятие. На нас ни липсват рекламата и ПР, а това са компании на много години”, коментира Георгиев.
Според изпълнителния директор дружеството има и други дългогодишни и много успешни партньорства с някои от най-добрите в сферата в Европа – DMC (Франция), Drops Design, цяла Испания и цяла Нидерландия и т.н. “Няма бутик, в който да влезете и примерно памучните прежди, висококачествените, повече от 60% да не са произведени при нас”, категоричен е той.
Тежки десетилетия за текстила
“Текстилната промишленост в България беше изключително силна през 80-те и 90-те години в условията на СИВ”, обяснява Георгиев.
Нещата обаче се променят в края на миналия век. “1998-1999 г. застанахме на митниците заедно с работниците, за да спрем каргата и краденето, защото се внасяха много по-нискокачествени продукти и разликата беше митният сбор”, спомня си той. Промяната в пазарната обстановка налага промяна и в компанията – тя е преструктурирана.
“Беше компания за шевни конци (полиестерни), но понеже не можехме да се борим с държавата си да си затвори границите, преценихме, че не можем да продаваме, защото нашите клиенти бяха предприятията от шивашката индустрия. Беше безсмислено”, разказва директорът. Следва известно време на адаптация – започват да изкупуват оборудване втора ръка от предприятия в Западна Европа, които затварят поради високи разходи.
С промяната в начина на работа и стоките, които те предлагат, се променя и профилът на хората, които се интересуват от продуктите им. “Нашите клиенти станаха средноевропейските домакини, защото тук ни изтласкаха каргата от Турция и Китай”, коментира Георги Георгиев. И това се запазва и до днес, когато реализират минимален процент от продукцията си в България, а често фактът, че произвеждат именно тук, е причина за по-ниски цени, отколкото биха могли да получат на крайния продукт, ако бяха някъде другаде.
“Внасяме всички суровини. Изнасяме всичко”
Днес ситуацията в дружеството като резултат от всичко случило се дотук в държавата е еднозначна – производството на “България текс” се реализира почти изцяло на пазари извън България. На местна почва почти не продават – “10-15% от това, което произвеждаме като хавлии, го продаваме в страната”.
Техни продукти могат да се намерят в няколко от по-големите вериги – например колекцията на DOMKO е изработена в Казанлък, както и част от тази на “Метро”. Имат само един фирмен магазин – на входа на предприятието в индустриалната зона в града.
Всичко останало – както от хавлиите, така и от другите им продукти (които са основни за тях), се изнася – за Япония, Южна Корея, Южна Африка и др. “В целия ЕС сме една от водещите компании по произведено и продадено, защото вносът от големите – Турция, Китай, Пакистан, Индия, той е съвсем друго нещо”, обяснява Георгиев.
Според него две са нещата, в които те са силни – доброто качество и перфектната логистика. Багрилата, които масово се използват в Пакистан или Турция (азобагрила), са често канцерогенни и издържат едва няколко пранета, обяснява Георгиев. “Ние даваме гаранция за 300 пранета, че цветът няма да мръдне. Багрилата са швейцарски. Имаме всички сертификати, които позволяват на големите фирми в Европа да защитят името си”, категоричен е той. За да осигурят качеството, на което разчитат техните партньори, работят с естествени материали – памук, вълна, лен, коноп, които внасят от Турция, Пакистан и Гърция.
В същото време, “за да поръчаш от Китай или Турция, ти трябват 6 месеца и количеството, което трябва да поръчаш, е поне 10 тона и не е ясно колко ще продадете. При нас произвеждаме по 60 кг – почти бутиково, и докато стигне до съответния бутик или търговец, са нужни от порядъка на 30 – 40 дни. Така спестяваме оборотен капитал на всички, които работят с нас. На база на тази гъвкавост и перфектна логистика оцеляваме”, коментира изпълнителният директор.
Въпреки това остава основният проблем – този с цената, доколкото “когато хавлията е направена в Пакистан или в Турция и е остатък от голяма поръчка, тя има цена от около 6 евро/кг. Внесена безмитно, без да се плати ДДС, ние не можем да се конкурираме с такова нещо”, смята Георгиев, като по думите му високите цени отблъскват както дистрибутори и търговци, които се притесняват, че няма да мога да реализират, така и самите крайни потребители.
Пандемично утрояване на поръчките
През последните години няколко лавинообразни кризи се превърнаха в предизвикателство за бизнеса – икономическа, политическа, здравна и пр.
По време на пандемията обаче “България текс” не просто не страда от липса на работа и добри обороти, а утроява поръчките си благодарение на близо 50-милионната потребителска база от средноевропейски домакини, към които са предимно насочени продуктите от хоби индустрията, в която те произвеждат. “Когато има криза и жените излизат от пазара на труда, търсенето при нас скача. Това не е точно текстил, а хоби индустрия. Както мъжете за хобитата си плащат луди пари, така и жените”, обяснява Георгиев. Според него продуктът им постоянно връща хората при тях, защото не е конфекция, а нещо далеч по-индивидуално и дава възможност да се изразиш посредством изработеното с него, да подготвиш подарък за любим човек или др.
При следващата криза – тази с повишените цени на природния газ, обаче ситуацията е далеч по-различна. “Електроенергията е малкото нещо. Производството изисква страшно много енергия, а ние сме на природен газ, който беше вдигнат 8 пъти. Бяхме приготвили 1.4 млн. лв. за фотоволтаик, който да направим. Лошото управление на държавните структури и предприятия, каквото е “Булгаргаз”, изпомпа всичките ни резерви, ресурси и възможности за развитие и сега отново тръгваме”, обяснява Георгиев, като възстановителният процес все още тече, доколкото компенсациите за ток не са оказали кой знае какво влияние, защото той е много малък дял от себестойността.
“Силата и устойчивостта идват от високите нива на морал и етика”
Разпознаваемостта на “България текс” и добрата ѝ репутация ѝ подсигуряват едно добро развитие в бъдеще и хоризонт на работата. Според нейния управител поръчки има потвърдени до август и нататък, а нови такива не спират. Въпреки това компанията все още не е достигнала своя максимален капацитет на производство.
“Не можем да обслужим пазара си заради липсата на оборотен капитал. Ако бяхме в Словения, Хърватия, досега да сме милиардери с тези продукти, знания и ноу-хау, които имаме за производството. Тук работят хора магьосници по отношение на химичната преработка на влакната, по отношения на химията, финиша и дизайна и т.н.”, категоричен е той.
В “България текс” работят над 200 души, текучество на кадри почти няма, като единствено намират затруднения при намирането на временни работници в периодите, в които обемът на работа е повишен. “Имаме висока средна работна заплата. При нас работят повече от 60% роми. Не е необходимо кой знае какво образование, за да работят при нас, обучаваме за месец-месец и половина. Аз много обичам добрите работници. Ако спрем да ги приемаме, тези хора или попадат в социалната система, или са криминогенен фактор. Тук са прекрасни”, обяснява Георгиев.
Компанията инвестира и в технологично обновление на своето производство. През последните години 60% от производствените машини са били заменени с нови високотехнологични и роботизирани линии. “България текс” работи успешно по европейски програми, като има редица реализирани проекти и нови такива, които чакат възможностите за финансиране. Превръщайки процеса в частично автоматизиран там, където е възможно, предвид че компанията работи по различните изисквания на клиентите и само с естествени материали, към които не всички машини са пригодени. Фирите, които остават в производствения процес, се отделят и се преизползват – от други фирми в зависимост от предназначението, за което могат да послужат.
Казанлъшката компания отделя ресурси целенасочено и в своя научноизследователски отдел. Успешен пример за резултат от това е един от последните им патенти за прежда, която променя цвета си и дава сигнал на родителите, когато температурата на детето се покачи – преждата се обезцветява, а когато се охлади – тя става тъмна.
