Системите за дистанционен телемониторинг на физиологичните параметри позволяват навременна медицинска намеса при възникване на животозастрашаващи състояния при пациентите, а сред основните им предимства са високата производителност, високата резолюция и възможността за задълбочени изводи за състоянието на пациента. Това каза в интервю за БТА кардиологът д-р Бойчо Бойчев, който е основател и управител на Телемедицински център “Чекпойнт Кардио” в Казанлък и един от новите почетни граждани на града. По думите му целта е оказване на съдействие на медицинските специалисти за разпознаване на отделните заболявания и за назначаване на подходяща и навременна терапия. Това е и първата стъпка към създаването на изкуствен интелект в медицината.
“Чекпойнт кардио” се занимава с разработка на системи за дистанционен телемониторинг, върху които д-р Бойчев работи от 2010 година. “Много пациенти умират вкъщи след изписването си от болнично заведение, защото няма кой да проследи състоянието им навреме и да алармира за наличието на животозастрашаващо такова. Започнахме да правим система, която да открива тези състояния навреме, за да могат смъртните случаи, които са предотвратими, да бъдат предотвратени”, коментира той и допълни, че впоследствие идеята се е разраснала в много посоки. Центърът е основан през 2014 година. “Разработваме системи за дистанционна оценка на физиологичните параметри. Всички сензори работят в непрекъснат режим и в реално време, което означава, че винаги може да се разбере кои показатели на пациента се променят към критични стойности и да се окаже необходимата медицинска помощ навреме”, обясни той. Едно от основните предимства е голямата производителност – за разлика от болничните отделения, системата дава възможност един оператор да обслужва едновременно около 60-70 пациенти.
“Всеки ден ни се налага да насочваме много пациенти, а поне при двама се откриват критични ситуации”, коментира д-р Бойчев. Това означава, че от 2014 година досега в центъра са спасени животите на около десет хиляди души.
Системата обхваща всякакъв тип заболявания. “В началото започнахме да правим система за сърдечно-съдови заболявания, но после тя се разшири и в момента е пригодна за пациенти и с онкологични, белодробни и инфекциозни заболявания. Използва се за вътреболничен мониторинг, както и за менажиране на пациенти след тежки процедури, тъй като позволява да се следи за евентуални усложнения след дехоспитализирането им. Работим и по програма за менажиране на пациенти с тежки хронични заболявания, с тежка хронична сърдечна недостатъчност, тежки белодробни или онкологични заболявания, както и за ранно откриване на усложнения от приложената онкологична терапия”, добави той. Методът се използва и в спортната медицина за проследяване на физиологичното състояние на спортистите и за промяна на тренировъчните режими, посочи още д-р Бойчо Бойчев. Лекарят отбеляза, че телеметричните устройства могат да проследяват състоянието на пациента по всяко време, където и да се намира той.
Това е единственият такъв център в света, каза д-р Бойчев. Той може да обслужи до пет хиляди пациенти едновременно, а на практика капацитетът е неограничен и може да бъде увеличаван според нуждите, обясни той. В момента медицинската структура има работещи центрове в Сърбия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния. “Работим по пилотни проекти в Австрия и Чехия и завършваме такива в Холандия, Белгия и Великобритания”, коментира д-р Бойчо Бойчев. Той допълни, че екипът му е спечелил няколко проекта, последният от които е на Европейската комисия по здравеопазването за развитие на телемедицината в Европа. По него предстои да бъдат създадени телемедицински центрове със съответния хардуер и софтуер в почти цяла Европа. “Това е хубаво, но е и огромна отговорност”, посочи медикът.
По думите на д-р Бойчев се обособява една нова специалност телемедицина, занимаваща се с анализ на физиологичните параметри на пациентите с оглед ранна детекция и предикция на състояния, които са животозастрашаващи. “В момента всички центрове използват нашите основни медицински насоки за работа с телеметрични устройства, имаме и обучителна програма, която е интересна с това, че освен чисто медицински познания, работещите трябва да имат и технически умения, свързани с особеностите на телекомуникационните системи”, обясни той. Д-р Бойчев посочи, че използваните софтуерни системи са много сложни, защото са базирани на невронни мрежи, които трябва да се обучават, различните патологични състояния да се анотират, за което трябва да се обозначи и да се покаже на компютъра каква е патологията в даден отрязък от време и той да обучи невронната мрежа така, че тя да разпознава това състояние автоматично. Той каза още, че намирането на подходящи специалисти за екипа е било изключително трудно. Екипът работи и с много програмисти извън страната, има и отлично сътрудничество с Института по изкуствен интелект в Санкт Петербург.
“За изкуствен интелект в медицината се говори много, някои го приемат, други не, но това ще се случи. Сред основните причини да стане така е критичният недостиг на кадри в областта на медицината в световен мащаб”, коментира д-р Бойчо Бойчев. По думите му Световната здравна организация отделя много средства за развитие на подобни системи, които да помогнат за вземане на правилни и навременни решения по отношение на здравето на пациентите. Той смята, че редица фактори като ангажираността, ниското заплащане и ежедневното психическо натоварване са сред причините лекарската професия да става все по-непривлекателна.
Д-р Бойчев коментира, че разработените от него системи са получили широко приложение по време на пандемията от COVID – 19. “Това даде възможност да бъдат отсети пациентите, които могат да се лекуват вкъщи и да се прецени при кои пациенти, които са преминали болнично лечение, се налага вторична хоспитализация”, посочи той. Телеметричните устройства бяха използвани от хиляди пациенти както в България, така и в Румъния, Сърбия, Словения, Нидерландия, каза още той. По думите му след пандемията се е увеличил броят на усложненията на различни заболявания. “Ние продължаваме да разработваме системи в тази насока, защото това няма да бъде единствената пандемия”, отбеляза д-р Бойчо Бойчев.
Относно превенцията на кардиологични заболявания д-р Бойчев коментира, че могат да се кажат много неща, като се започне от цялостния начин на живот. Според него най-важното за превенцията на всякакъв тип заболявания е на първо място здравата психика, защото всичко започва от там.
Д-р Бойчев роден в Казанлък и е завършил медицина в Киевския медицински университет “А. А. Богомилец”, след което специализира вътрешни болести и кардиология в Медицинския университет в София. Той е сертифициран специалист по Ехокардиография фундаментално ниво и Ехокардиография експертно ниво за професионална квалификация с призната правоспособност “Инвазивна кардиология”. Медикът е удостоен с почетния знак на “Българския лекарски съюз”, както и с наградата на “Българската асоциация за информационни технологии”. Д-р Бойчев е главен изследовател в международни мултицентрични изследвания – HERO II, MAGIC, PLATO, TRILOGY, CHAMPION PHOENIX, AMGEN, MERK фаза II . Автор е на научни статии в специализирани кардиологични издания на “Българска кардиология”, описващи проблемите с трансезофагеалната електрокардиография и кардиостимулaция, както и на редица научни статии в областта на кардиологията и телемедицината.
Решението за удостояване на д-р Бойчо Бойчев със званието “Почетен гражданин” на Казанлък беше взето от местния Общински съвет на редовна сесия през април т.г. след предложение на кмета Галина Стоянова. Според нея д-р Бойчев е личност, допринесла за издигане на Казанлък на национално и международно ниво. Официалната церемония по връчване на званието ще се състои на празника на града 2 юни по време на тържествена сесия на Общинския съвет в залата на Художествената галерия и Исторически музей “Искра”.
