Дългогодишният журналист Ваньо Стоилов представи в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък своята втора документална книга „Сплав човешка“, посветена на необявената гражданска война в България, в която воюват българи срещу българи, предава Българската телеграфна агенция. Водещ на представянето беше директорът на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов, а гости бяха кметът на града Галина Стоянова, директори на културни институти, общински съветници, журналисти.
Д-р Маринов определя „Сплав човешка“ като едно изключително вълнуващо четиво, което създава у читателя неподправеното усещане за помирение.
„Целта ми беше с историите, които съм събрал по време на журналистическата си работа, да покажа какво могат да причинят едни българи на други българи и да задам въпроса „Докога?“, коментира Ваньо Стоилов, цитиран от БТА. Той подчертава, че подходът му не е исторически, но книгата е написана по правилата на журналистиката. Повод е това, че според автора българската история винаги е била четена едностранно. „Книгата е започната още през 1986 година и ме провокира лекотата, с която ние, българите, подменяме историята си и обръщаме внимание само на едната част от нея. Това е така и преди, и след ноември 1989 година. А в крайна сметка в историята има причинно-следствени връзки, тя е низ от събития“, отбелязва Стоилов.
„Сплав човешка“ събира истории за съдбата на българи преди и след преломния 9 септември 1944 година, обясни авторът. Той посочи, че в труда му са не най-драстичните истории, а онези, с които лично се е сблъскал по време на своята работа. Основна за книгата е темата за разстрела в Ястребино от 1943 година. По време на така наречената Голяма акция в Тозлука, само в Ястребино са екзекутирани общо 18 души, сред които и шест деца. „Когато се появи писанието на Надежда Любенова от Пловдив „Кой уби ястребинчетата“, в което тя разви теорията, че не армията, а партизаните са убили децата, без да има никакви документални доказателства за твърдението си, аз категорично реших, че истината трябва да излезе наяве“, посочва Ваньо Стоилов. Следвайки журналистическия подход да използва поне два източника за информацията си, авторът разговаря с близките както на убитите, така и на екзекуторите, правил е справки и в различни архиви. „Те казаха своята истина, но никой не потвърди историята на Надежда Любенова, което доказва недвусмислено какво се е случило в действителност“, отбелязва Стоилов. Авторът казва още, че е разговарял с внучката на подпоручик Константин Йорданов, издал заповедта за разстрела. „Дано никога повече не живеем във време като тяхното, дано повече никога децата не носят отговорност за постъпките на родителите си, време е за единение и за помирение“, е нейната истина, цитирана от Ваньо Стоилов, който е и първият журналист, потърсил я по темата.
Макар и основна, темата за Ястребино не е единствената в книгата на Ваньо Стоилов. В нея има разказ за съдбата на единственото партизанско бебе, родено в Балкана, материали, свързани с Възродителния процес, изправил българи срещу българи, историята на политическия затворник Васил Узунов и много други. Книгата завършва с разказ за един твърде малко известен паметник – паметника на помирението в село Винище, Монтанско, допълнва той.
Името “Сплав човешка“ е вдъхновено от едно стихотворение на Васил Узунов, известен като най-дългогодишния политически затворник на социалистическа България. То е наречено „Сплав“ и в него Узунов пише „Яно ле, кажи, от каква сплав е направен Йово Балканджи?“ Темата на книгата на Ваньо Стоилов засяга именно сплавта, от която е направен човекът. Според автора въпросът, който всички трябва да си зададем, е докога ще продължи това противопоставяне на българите едни срещу други, което, макар и без политически гонения и убийства, продължава и днес и кога ще дойде времето за помирение и единение. Книгата е написана с неизменните въпроси защо и докога, както и с вярата, че, както е казал Никола Вапцаров, „може, по-иначе може“.
