Понякога България има късмет. Така беше в годините след присъединяването на страната към Европейския съюз, макар че същите бяха белязани и от Голяма рецесия. Тогава по стечение на обстоятелствата започна бурното развитие на ИКТ сектора и сектора на изнесените бизнес услуги. Днес България е световно призната сила в тези индустрии и остава притегателен център за чужди и вътрешни инвеститори.
По предварителни прогнози на БАСКОМ (Българска Асоциация на Софтуерните Компании) общите приходи на компаниите от сектора достигат до 7.3 млрд. лв. за 2022 г., като през 2015 г. това число е било около 1.9 млрд. лева. Това са фирми, които които обичайно са в светлия сектор на икономиката, които плащат доста данъци и осигуряват немалко служители на осигурителния таван. Според груби сметки,
на ИТ-индустрията се падат около 4.5% от БВП на България.
В какво се състои нашият късмет? Два фактора позвлиха развитието на ИТ сектора и сектора на изнесените услуги – експоненциалната нужда от компютърнограмотна работна ръка в глобален план и готовите кадри, които през 90-те години на миналия и през първото десетилетие на ХХI в. заложиха на обучението по чужди езици. Бяхме сварени подготвени, така да се каже.
С други думи – присъединяването към ЕС и отварянето на икономиката ни следва да се премести от графата „Късмет“ в графата „Добре свършена работа“. Сега България отново има късмет. Остава само да добавим едно ново постижение в графата „Добре свършена работа“.
С избухването на войната в Украйна и заради нейното проточване,
изведнъж се появи сериозен глад за боеприпаси и отбранителна техника.
В някои по-смели оценки – като тази на немския дипломат Волфганг Ишингер, например – се твърди, че всеки ден на бойното поле се изстрелват толкова боеприпаси, колкото Германия може да произведе за половин година.
Късмет за България е, че разполага с готовата производствена база на военно-промишления комплекс от социалистическото ни миналото и тази база отново дава хляб на хиляди българи.
Така например, през януари 2023 г. във филиала на „Техем Холдинг“ ЕАД – „Цар Самуил“ в Костенец – бе възстановено
производството на 122-милиметрови снаряди,
спряно преди повече от три десетилетия. Причината е повече от очевидна – изключително сериозно търсене и по регионалните, и по световните пазари. Заради войната в Украйна, естествено, няма какво да си кривим душите.
„ВМЗ Сопот“ също работи от понеделник до събота с разширен капацитет. „На практика нямаме безработица“, хвали се кметът на града Деян Дойнов. Друг похвален момент е, че
заплатите на служителите са били увеличавани три пъти
само за 2022 година. Няма как това да не се отрази положително на местната икономика и семействата в града и региона.
Бурният ръст на сектора вече е видим и в регионален план. Българският износ е нараснал с 39% през 2022 г. спрямо предходната година, като по този показател сме категорични първенци в Европейския съюз.
Част от този ръст се дължи на всеобщото повишение на цените, но това е фактор, който е валиден и за останалите държави членки. Онова, което ни прави различни, е
повишеното търсене на специфични продукти,
в производството на които България има – ако не монополни – то поне много силни позиции.
Освен държавни предприятия, във военно-промишления комплекс участват и доста частни компании. Най-голямата от тях е „Арсенал“ Казанлък. В нея работят около 10 000 жители на Старозагорския регион.
В момента оръжейните производители от цял свят са залeти от поръчки. В голямата си част държавите от бившия Варшавски договор се освободиха от старото съветско въоръжение и „съпътстващите“ го боеприпаси. Украйна обаче
има нужда от такова въоръжение и такива боеприпаси,
а за българските военни заводи те е никакъв проблем да задоволят тези нужди.
За да добавим още нещо към графата „Добре свършена работа“, България трябва да прегърне стратегическата възможност и да използва търговския и капиталов импулс за модернизиране на производствата.
По примера с ИТ-индустрията, по стечение на обстоятелствата и по силата на късмета, нашата икономика се оказва
в благоприятна изходна позиция за бурно развитие на сектора.
България разполага с няколко стартъпа за дронове, единият от които дори излезе на Българската Фондова Борса. Засега фокусът е в агродроновете и транспортните дронове, но нуждата от безпилотни апарати за нуждите на отбраната и сигурността е очевидна с оглед на съвременните тенденции.
В съседна Турция заводът „Байкар“, който произвежда прочутите едноименни дронове, дава хляб на 3000 души и само миналата година е
регистрирал приходи от продажби в размер на 1 милиард долара.
Това е пазарна ниша, в която България може и трябва да намери своето място.
Малко по-трудно ще бъде за нашата страна да се включи в производството на тежки машини и бойна авиация. По подобие на аутомотив сектора у нас, който впрочем в последните години също е нажежен до червено, можем да си присвоим производството на определени компоненти, електроника и т.н. България има добри традиции и позиции в производството на хидравлични елементи и системи, които също са необходими на отбранителната индустрия.
Накрая, но не последно място, можем да се възползваме от технологично ни ноу-хау
в разработката на софтуер за най-новите оръжейни системи, както и от капацитета ни за разработки в сферата на информационната сигурност, която засяга съвсем пряко и икономиката, и нормалния стопански живот във всяка държава.
Хакерската атака от април 2022 г. срещу „Български пощи“, която остави хиляди български пенсионери без пенсии, е въпрос на националната сигурност, но е и хвърлена ръкавица към българските ИТ-компании.
Ако държавата със своите фирми не намери капацитет да се конкурира на високотехнологично ниво в отбранителния сектор, добре би било поне да насърчи частния бизнес да се възползва от световната конюнктура.
Става дума за създаването на нови работни места, за ръст в доходите на заетите в индустриалните предприятия и подобряване на външнотърговското салдо. Птичето е кацнало на нашето рамо. Въпрос на стратегическа далновидност е да го хванем, докато е там.
Banker.bg/
