Големият български писател, фейлетонист и карикатурист Чудомир (по рождение Димитър Христов Чорбаджийски) се ражда на този ден през 1890 г. в село Турия. Псевдонимът е запазен от прякора, който му е даден от връстниците в юношеските години.
Авторът на „Нашенци“ и „Под шарената черга“ завършва старозагорската гимназия „Иван Вазов“, а след това Държавното художествено училище в София. В столицата се запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов, чието влияние определя неговия професионален път. След няколко години учителска работа в Казанлък се отдава на литературно творчество. Първите стъпки хумористът прави във вестник „Зора“, но се оттегля с мотив, че не е съгласен с политиката на изданието.
След специализацията в Париж и обиколките из Европа писателят е избран за народен представител в 5-ото Народно събрание, по-късно става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. – народен деятел на културата, чиито фейлетони, разкази, епиграми, кратки хумористични разкази остават в историята на българската литература.
Краят на Чудомир е трагичен – той се самоубива, като скача през балкона на третия етаж в болницата, в която се лекува. В „Драсканици в болницата“ пише в присъщия му дух :„След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…“.
