КНСБ и КТ “Подкрепа” искат ръст на доходите през 2023 г., който минимум да компенсира прогнозираната средногодишна инфлация за годината, но не по-нисък от 15% за всички, работещи в частния и бюджетния сектор. А за агенциите, работещи на терен, да се гарантира ръст от поне 20%.
Втората мярка, която синдикатите искат да бъде предприета, е приемане на Бюджет 2023 възможно най-бързо с оглед провеждането на адекватна на икономическата конюнктура фискална политика, особено в областта на доходите.
Ръст на минималната работна заплата от 780 лв. на поне 850 лв. с приемането на Бюджет 2023, но не по-късно от 1 юни 2023 г., е третата мярка, която двата синдиката са категорични, че трябва да бъде реализирана. Те настояват и за минимум 1000 лв. минимална работна заплата от 1 януари 2024 г.
Президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов заяви на пресконференция, че отново сме в нещо, което прилича на безпътица. “Нямаме адекватен партньор, с когото да водим дори стратегически разговори”, каза той.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров е категоричен, че час по-скоро трябва да бъде приет Бюджет 2023. Той съобщи, че има сектори, които имат готовност за протестни действия. По думите му хората не се вълнуват, че отиваме за пети път на избори, а се вълнуват от това кога ще бъдат вдигнати заплатите им, за да посрещнат нуждите си.
Докато върви предизборната кампания Бюджетът ще се готви от служебния кабинет, затова и техните искания ще бъдат отправени към Министерския съвет (МС). Според синдикатите той трябва да бъде изготвен така, че да може да бъде предложен веднага на новия парламент.
Относно зеления преход и енергетиката КТ “Подкрепа” и КНСБ искат участие на национално представените синдикати в преговорите с Европейската комисия (ЕК) за отпадане на изискванията в Плана за възстановяване и устойчивост за намаление с 40% на въглеродните емисии в енергетиката спрямо 2019 г. и отлагане на плановете за либераризацията на енергийния пазар за битовите потребители след 2025 г., съгласно решенията на НС.
Синдикатите настояват да се осигурят и достатъчно инвестиции в “Мини Марица-изток” и ТЕЦ “Марица-изток 2”, за да бъде гарантирана дружествата при пазарни условия, предаде БГНЕС.
