Звездата на Славия Галин Иванов даде интервю за БЛИЦ Live пред управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов от турския курорт Алания, където „белите“ са на подготовка. Галин коментира и разказа много интересни неща, включително и за детството си.
-Галине, какво е за теб професионализма във футбола?
-Дисциплина, лишаване от много неща, много тренировки и много отдаденост.
-Какво разбираш от лишаване, от какво трябва да се откаже един футболист, за да направи добра кариера?
-На първо място – лишаване от нощния живот, от голямо значение е храната, как се храним. За да си професионалист, трябва да си изцяло отдаден на това, което правиш.
-Смяташ ли, че българските футболисти гледат на професионализма и не наблягат на нощния живот, тъй като, знаем, в Студентски град има много изкушения?
-И аз съм бил млад, и аз съм ходил в Студентски град, но съм се опитвал да се разграничавам. Мисля, че повечето футболисти се опитват и спазват режим, но все пак има изключения. Което е нормално.
-Толкова лоши ли са дискотеките, като се има предвид, че след победи и загуби спортистът може би трябва да разпусне и да освободи напрежението.
-Не са лоши, разбира се. Хубаво е след победа да разпусне човек, но аз примерно след загуба много трудно бих излязъл навън.
-Ти си играл в първенствата на Азербайджан, на Унгария, на Турция, може ли направиш съпоставка на футбола в тези държави и у нас?
-Бях и в Германия. Всички знаят какво е нивото на футбола там. Турция и Азербайджан се доближават до нашето първенство. Но у нас нивото падна, което не е добре за футбола ни. Надявам се да се оправят нещата и да тръгнем нагоре.
-Знам, че ти си привърженик на тезата повече български футболисти да играят в нашето първенство. Но има ли в момента достатъчно качествени състезатели, достатъчно лидери, които да заслужат своите присъствие на терена?
-Аз не съм против чужденците в никакъв случай, стига да са качествени и да вдигат нивото на футбола ни. По-добре е, разбира се, да играе млад български футболист, отколкото да дойде някой анонимен чужденец. Има таланти, но не е както беше преди време. Надявам се да излизат повече български футболисти в чужбина, защото в момента няма много.
-Какво е твоето мнение за националния отбор, където в момента върви подмладяване. Селекционерът Младен Кръстаич се опитва да вкара нова енергия. Може ли да се направи сплав между по-млади и по-опитни състезатели?
-Мисля, че добре се справя треньорът. Най-важното за мен е дисциплината, на която той много държи, както беше и при Петър Хубчев. В националния отбор трябва да има желязна дисциплина и всеки да се раздава на 100 процента. Само тогава може да има резултати.
-Има ли в момента млади футболисти с добър потенциал и кои са те?
-Има, разбира се, но не знам дали да им назовавам имената, за да не вдигнат носовете си много на високо. Ще запазя имената им за себе си и ще им помагам с каквото мога.
-Има ли в България този симптом на превъзбуждането, защото и аз съм забелязал, че някои играчи, като запишат 2-3 добри мача и започнат да ги снимат медиите, се възгордяват. След това нивото им рязко пада.
-Има го, да. Това е едно от най-лошите качества на българския футболист. Това нещо трябва да се изкорени. При всеки млад футболист всеки ден трябва да е борба.
-Помага ли средата за израстването на всеки един футболист като човек?
-Помага, разбира се. Дисциплината възпитава.
-В каква среда ти си живял – в какво семейство?
-Най-хубавото е, че продължавам да имам стабилно семейство. Баща ми дълго време работеше в чужбина. Помагаше ми много, пращаше ми пари – първо, докато бях в Стара Загора, после и в София. Майка ми – също. Не съм израснал в богата среда, борили сме се. Не беше леко, но и не беше много тежко. Ритах топката в училище, на стадиона. Тогава нямаше компютри и други такива забавления. Радвам се, че израснах в такава среда, за да достигна някакво ниво и да ценя малките неща.
-Ти си роден в Казанлък, където е заводът за производство на оръжие – „Арсенал“, посещавал ли си го?
-Бил съм, да. Даже майка ми едно време е работила там. Ходил съм с нея, разглеждал съм доста неща.
-Кое е най-интересното оръжие, до което си се докоснал?
-Автомат „Калашников“.
–А умееш ли да го разглобяваш?
-Не.
-Когато бях в казармата, нашият норматив за сглобяване и разглобяване беше около 20 секунди. Какво е твоето мнение за войната, която се води в Украйна?
-Не трябва да има война. Умират много цивилни хора. Надявам се скоро да приключи.
-Преживяхме и ковид. Как премина ти през пандемията и какво е чувството, когато не си на терена?
-Не беше приятно. Както много семейства, така и моето премина през ковид. Ад също. Не беше приятно да не тренираме, да си стоим вкъщи и да сме изолирани.
-Какво си мислеше, когато гледаше световното първенство в Катар и финала Аржентина – Франция?
-Че сме много далече от тези отбори във всяко едно отношение – в бързина, в дисциплина и най-вече в стадионите.
-Аз бях там и го видях с очите си. Кога според теб българският национален отбор отново ще се класира на европейско или на световно първенство.
– Не мога да кажа кога, но се надявам да е възможно най-скоро. Но първо трябва да построим един хубав стадион в България и тогава да искаме резултати.
-А кога смяташ, че ще имаме такъв стадион?
-Надявам се да имаме стабилно правителство и да се започне да се строят стадиони у нас.
