Все повече мъже и жени в България смятат, че идеалното семейство има три деца, повече от два пъти намалява делът на онези, които отглеждат едно дете, отмира разбирането, че двойката не трябва да има деца. За 10 години първата група се е увеличила от 11.8% на 17.1%, втората е намаляла от 19.8% на 7.9%, а третата се е свила от 3.2% до под 1 на сто: 0.3%, показват данните от извадково изследване, съпътствало националното преброяване през 2021 г. в сравнение с 2011 г.
Новите данни за раждаемостта и репродуктивното поведение у нас обяви днес Националният статистически институт (НСИ). В проучването са обхванати 4 368 мъже и жени на възраст 15-49 г., които живеят в 7 386 случайно избрани жилища.
Репродуктивен идеал
Репродуктивният идеал е субективната представа на хората за това колко деца трябва да има семейството в България. В изследването той е оценен на база отговорите на въпроса Колко деца според Вас трябва да има едно семейство в България?
През последните десетилетия надделяваше предпочитанието за две деца. И през 2021 г. е така – този отговор е даден от 63% от мъжете и жените, но делът им е значително по-нисък от 2011 г., когато е бил 75.3%. На второ място е групата, посочваща “три деца” със 17.1%, а на трето – “едно дете” – 7.9%. 9.4% не могат да преценят. Многодетният модел на семейство (четири и повече деца) е приоритет за 2.0%.
Двудетният модел на семейството е еднакво предпочитан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата по отношение на идеала за едно дете в семейството – 7.8% от мъжете и 8.1% от жените. Жените по-често са на мнение, че семейството трябва да има три деца (18.5%). Сред мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценят колко деца трябва да има семейството (10.4%).
Възрастта не оказва съществено влияние. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 г., за 62.9% от хората на 30 – 44 г. и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на избиращите модела с едно дете (9.1%), а сред сред надхвърлилите 45 г. той е 6.9%. Младите до 29 г. по-често отговарят, че не могат да преценят (11.2%) в сравнение с останалите две възрастови групи, за които този дял е съответно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са различията в зависимост от степента на образование, въпреки че двудетният модел е водещият във всички групи. Докато сред високообразованите делът му не се различава съществено от общото за страната, само 41.9% от завършилите начално или по-ниско образование смятат, че семейството трябва да има две деца. Сред по-ниско образованите по-големи са дяловете на тези, за които идеалът е многодетно семейство. Значителни са различията по отношение на отговора „Четири и повече деца“, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско образование и само от 1.4% от тези със средно и 1.8% от лицата с висше образование.
Водещият двудетен модел на семейство е идеал за 64.3% от самоопределилите се като българи, за 61.7% от представителите на турския етнос и за значително по-малка част от ромите (52.0%). 8.0% от българите смятат, че семейството трябва да има едно дете, 8.3% от турците и 8.1% от представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той сред ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите много по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) в сравнение с останалите етноси.
Репродуктивните нагласи са оценени посредством въпроса „Колко деца желаете/желаехте да имате през живота си?“. Резултатите показват, че в известна степен нагласите на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в семейството (61.9%), следвано от предпочитанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на семейството е желан от 12%, а многодетният, с четири и повече деца – от 2.3%. Все още не знаят колко деца биха искали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са категорични, че не желаят деца.
През последните 10 г. се наблюдава известно намаление в отговора за желание за две деца (с 4.3 процентни пункта в сравнение с 2011 г.) основно за сметка на увеличения дял на хората, които не могат да дадат конкретен отговор.
Няма съществени различия в репродуктивните нагласи по пол. Две деца желаят (или са желаели) 61.6% от мъжете и 62.2% от жените, а едно – 12.2% от мъжете и 11.7% от жените. По-голяма е разликата по отношение на предпочитанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от жените. Мъжете по-често не могат да отговорят (8.6%), за жените този дял е 7.0%.
В зависимост от възрастта се наблюдават известни различия в репродуктивните нагласи. Желаещите две деца са най-малко сред най-младите (57.3%), докато сред останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 г. и 64.3% сред хората на 45 и повече години. При 15- до 29-годишните по-нисък е и делът на тези с нагласи за едно дете (10.6%). С нарастването на възрастта делът се променя на 11.6% в групата 30 – 44 г. и 13.5% сред най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), докато сред лицата на възраст 30 – 44 г. този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 г. е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в голяма степен потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на планирането и раждането на дете. През 2021 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.5 години.
Двудетният модел на семейство е предпочитан от всички анализирани групи, но сред високообразованите делът му е близък до общото за страната (61.9%), а сред тези с начално или по-ниско образование само 42.5% искат или са искали да имат две деца.
Сред нискообразованите са по-големите дялове на искащите многодетно семейство. Отговорът „Четири и повече деца“, който е посочен от 16.9% от анкетираните с начално или по-ниско образование, само от 1.6% от тези със средно и 2.0% с висше образование. Следва да се отбележи и високият дял на лицата с висше образование, които биха искали да имат три деца (18.4%).
Разпределението според репродуктивните нагласи и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца изразяват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми (48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%.
Значителни са различията по етнос при желание за едно дете. Докато при българите такова изразяват 12.7%, а при ромите – 4.6% от лицата. Многодетният модел на семейството е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а 14.0% – четири и повече деца.
Реалната картина
Идеалите и намеренията са едно, реалността – друго, потвърждава и НСИ. Двудетният модел може да е идеалът за 63.3% от хората на възраст, в която могат да имат деца, но само около половината от тях действително имат две деца (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, но само 4.3% имат три деца. Едно дете е идеалният брой за едва 7.9% от жените на възраст 15 – 49 г. и мъжете на възраст 15 – 59 г., но 28.4% имат едно дете.
НСИ са анализирали трите показателя при хората над 45 г. с презумпцията, че при тях процесът на възпроизводство е приключил. Основните заключения са:
– изключително висок дял на хората без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
– значително по-голям дял на останалите с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
– идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст;
– три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им период, само 4.7%.
Нереализираните репродуктивни желания на лицата поставят въпроса за причините това да се случи. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансите (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Сред младите (15 – 29 г.) основните причини да нямат деца са липсата на партньор (26.7%), „не съм завършил образованието си“ (18.6%) и „не се чувствам готов да стана (отново) родител“ (10.4%). Тези резултати отново потвърждават заключението за отлагане във времето на репродуктивните намерения.
Сред 30–44-годишните основната причина, за да нямат (още едно) дете, е финансовата (17.8%), а след нея е „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). 14.4% отговарят, че нямат партньор.
За хората над 45 г. основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнат желан брой деца (19.0%) и финансови причини (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.
Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3%.
В по-малка степен, но все пак оказват влияние мерките и държавните политики, предприемани с оглед повишаване на раждаемостта в страната. Най-често хората отговарят, че биха променили своето решение, ако се подобри качеството на здравните услуги и достъпът до тях за децата и техните родители (12.0%). Увеличаването на средствата за социално подпомагане би оказало влияние върху избора на 11.6% от лицата, а гарантираният достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на обучение – на 11.0%.
Изследвайки репродуктивното поведение на мъжете и жените в България, не трябва да се ограничаваме само до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията между мъжете и жените във връзка с отглеждането на децата. Ето защо в настоящото изследване е включен модул от въпроси, които позволяват анализ на основните аспекти от ежедневните грижи и дейности, свързани с отглеждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).
