В неделя предстои финалът на едно вълнуващо пътуване – на мисията “Артемис I” на НАСА, чиято голяма цел е завръщане на хора на Луната. Стартът беше на 16 ноември – тогава беше изстреляна най-голямата създавана от човечеството ракета SLS, която изведе капсулата Орион.
А на 11 декември предстои приводняването на капсулата в Тихия океан близо до Сан Диего. В мисията участва и български екип, начело с д-р Петко Динев, който създава камерите, заснели изстрелването на ракетата.
След 25 дни и 10 часа в Космоса, 2 милиона изминати километра и полет до Луната и обратно, Орион се завръща у дома. На 13 – тия ден от полета капсулата постави рекорд, като достигна най-отдалечената точка, до която е стигал апарат, предназначен за пилотирани пътувания – 432 000 километра от Земята. Зад този успех стоят 20 години усилена работа по програмата.
“Беше много вълнуващо, защото това е първата ракета на НАСА, която излита от Кейп Канаверал към Луната за последните 50 години. Нашите камери, които бяха качени на ракетата, трябваше да следят отделянето на степените, на двата странични бустера, на главната степен и освобождаването на капсулата. Те си свършиха много добре работата, защото видяхме, че на един от клиповете парче от ракетата се отделя. Сега предполагам, че колегите от НАСА ще разглеждат информацията от тези камери и ще видят какво е станало. Твърде възможно е да просто парче лед, защото при тази голяма разлика в температурата на горивото и на атмосферата, е възможно парче лед да се отдели от ракетата, но е възможно и нещо друго да е било”, казва пред БНТ д-р Петко Динев.
Последната мисия от програмата “Аполо” е от 1972 година. Но сега амбициите са много по-големи.
“Програмата Артемис е дългосрочна програма на НАСА, която включва много полети, създаване на орбитър, който да се върти около Луната. Това е – представете си – една космическа станция, която не се върти около Земята, а около Луната. Идеята е да се създаде база на луната, в която да работят хора и главната цел е от Луната да бъдат изстрелвани ракети, които да летят до Марс.
Причината е, че само ако ракетата бъде изстреляна към Марс от Луната, където гравитацията е 6 пъти по – ниска от тази на Земята, горивото в ракетата би било достатъчно за отиване и връщане при сегашната технология, с която разполага човечеството.
В мисията “Артемис I” до момента всичко върви по план, но остава един от най-рисковите елемент – приводняването в Тихия океан в неделя. Полетът е тестов, а целта му е да провери как да се осъществи същата мисия, но с хора. В капсулата има манекени на трима астронавти, снабдени с многобройни сензори, които ще записват данните от показателите по време на кацането и тези данни ще бъдат анализирани.
“Ъгълът, под който капсулата влиза в плътните слоеве на атмосферата е много важен, защото този ъгъл е по-различен от предварително изчисления, тогава капсулата може да прегрее и буквално хората вътре да умрат”, казва д-р Динев.
Най-вълнуващият момент за него бил, когато за първи път отива на Кейп Канаверал, за първото излитане, което беше планирано за 28 октомври, за 8 сутринта.
“Ние трябваше да сме там около 03:00 през нощта заради проверки, съображения за сигурност и т.н. Кейп Канаверал е на брега на океана, а ракетата е отдалечена от Центъра за посетители, а наоколо е вода и ниски храсти, така че всичко е тъмно, няма никаква светлина, само небе. Когато отидохме и видяхме осветената ракета, ние бяхме на 4 км от площадката – възможно най-близо до ракетата – усещането беше невероятно! Краката ми се подкосиха! Да участваш в подобно нещо – усещането е неописуемо!”, спомня си Петко Динев.
Компанията на д-р Петко Динев има 200 камери, които в момента обикалят на нискоорбитни спътници.
Екипът му вече е готов с камерите за следващите полети от програмата “Артемис” до 2027 година. От НАСА вече са направили тестове на камерите за по-високи нива на радиация и вибрации и те са били одобрени.
“Емоциите са големи, но ние като инженери трябва да приемаме нещата по-хладно, да анализираме грешките, за да не ги допускаме следващия път – казва Петко Динев.
След година – две ще започнат подготовката за полетите до Марс. 2025 година екипаж от 5-тима души ще полети към Луната – кулминационен момент в програмата Артемис. Петко Динев се надява екипът му да участва и в мисията до Марс. Камерите до Марс изискват електрониката да е възможно най- добре защитена от радиацията в далечния Космос.
“Самата възможност да участваме в тази програма е нещо невероятно, както и това, че НАСА ни вярва и продължава да ни вярва! Искам да поздравя целия колектив не само колегите в България, но и колегите в Америка, в нашия офис във Флорида работят 10 българи. Поздравявам всички колеги и поздравявам всички българи! Трябва да сме горди, че България така или иначе участва в тези колосални програми на НАСА и Дай Боже и българска камера да кацне на Марс!”, казва д-р Динев.
БНТ/
