Творби на именития художник Иван Милев от фонда на Художествената галерия в родния му Казанлък ще бъдат представени в австрийската столица Виена. Това съобщи в интервю за БТА изкуствоведът и директор на галерията д-р Пламен Петров. Експозицията, озаглавена „В странство. 125 години от рождението на Иван Милев“, ще бъде открита утре в 18:30 в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“.
Това е последното от поредицата събития, които екипът на Художествената галерия в Казанлък подготви по случай годишнината от рождението на твореца, посочи д-р Петров. В изложбата „В странство“ са включени част от по-ранните произведения на автора, които се съхраняват във фонда на Художествената галерия в родния му град. Ще бъде показана и една от най-ярките му творби – портретът с името „Ахинора“. Д-р Пламен Петров определи картината като едно от най-ярките произведения в историята на българското изкуство. „Около „Ахинора“ има и доста спекулации и въпроси, които вярвам, че ще предизвикат интереса не само на българската общност във Виена, а и на жителите и гости на града“, коментира той. И добави, че дори в бъдеще изложбата да бъде показана другаде, това ще бъде последното излизане на „Ахинора“ от страната на този етап.
„Изложбата е важна за града ни, защото, колкото и абсурдно да звучи, самостоятелна изложба на Иван Милев никога до този момент не е изнасяна от страната извън тазгодишните инициативи на казанлъшката галерия“, коментира той. И напомни, че изложбата „В странство“ беше показана в Рим през март т.г.
Рим е град, който Милев е посещавал и за това има свидетелства както в неговата кореспонденция, така и в творчеството му. Д-р Пламен Петров отбеляза, че художникът е посетил и Виена, където е бил на лечение през 1925 година. „Нямаме представа дали е посещавал музеи, но по това време във Виена е имало немалко галерии и се предполага, че въпреки лошото си здравословно състояние, Милев е имал възможност да се запознае с творчеството на тамошните художници“, посочи още той. По думите на д-р Петров по това време в Австрия важни имена са Густав Климт и младият Егон Шиле. „Нещо, което българските изследователи на изкуството подчертават за творчеството на Иван Милев, е, че в него можем да видим влияние от Виенския сецесион. Аз самият не се ангажирам с подобна оценка, защото сецесионът е последният тотален стил в историята на изкуството и влияние от него има дори в България, особено през 20-те години – виждаме го в архитектурата, както и в творчеството на някои художници“, посочи той. И допълни, че според него не може да се каже дали Иван Милев се е повлиял от Виенския сецесион директно или опосредствено чрез репродукциите, показани в българския периодичен печат.
Д-р Пламен Петров изрази мнение, че именитият български художник е повлиян по-скоро конкретно от творчеството на Егон Шиле. „Колкото повече наблюдавам Иван Милев през фонда на галерията, която съхранява най-голям дял от изкуството му, толкова повече виждам директни препратки към творчеството на Шиле. Това се вижда най-малкото в Иван Милевата картина „Молитва“, в която една молеща се жена е с много характерен за творбите на Шиле жест на разтваряне на пръстите на ръката. Преглеждал съм голяма част от българския периодичен печат от това време и не съм срещнал репродукции на Егон Шиле на произведения с този характерен жест. В този ред на мисли, нищо не противоречи на хипотезата, че Милев е видял австрийския художник в оригинал по време на престоя си във Виена“, обясни той и допълни, че именно по тази причина картината „Молитва“ е избрана за рекламните материали за предстоящата изложба.
Д-р Петров изрази надежда експозицията да предизвика интереса на виенчани, не само защото лицето й е нещо познато за тях. Той коментира още, че по покана на директора на Българския културен институт във Виена проф. Румяна Конева, експозицията ще открие известният австрийски куратор и изкуствовед д-р Бернхард Бьолер, който е едно от вещите лица за Виенския сецесион. „Това е много важен жест към българското изкуство като цяло, най-малкото защото то остава някак си неразпознаваемо и неситуирано в общите европейски процеси“, отбеляза д-р Пламен Петров. Той напомни, че българските художници от онова време са пътували, учили са извън страната и са имали връзка с общоевропейските процеси. „За съжаление, държавата ни все още не е положила достатъчно усилия да популяризира това, да покаже на света, че нас ни има на културната карта на Европа в периода преди 1944 година и че българските художници в много отношения заемат много любопитно място в този голям разказ за историята на изкуството на континента“, коментира д-р Петров.
Той изтъкна, че за малкия екип на Художествената галерия в Казанлък представянето на изложбата в Рим и Виена е повод за гордост, защото едва сега Европа за пръв път има възможност да се срещне с творчеството на Милев в неговите оригинали. „Надявам се казанлъчани да са щастливи от факта, че показваме на света кой е Иван Милев, защото ние го познаваме, но е факт, че на запад не знаят за него, а това са много важни крачки за бъдещото популяризиране на автора“, посочи още той. И напомни, че през изминалата година за известния казанлъшки художник са издадени и три книги. „Със сигурност успяхме да обясним доста неща като факти и да доведем до знанието на публиката доста интересни моменти от житейския път на твореца“, допълни директорът на галерията.
Д-р Пламен Петров каза още, че творбите на Иван Милев се транспортират съгласно всички стандарти, а тъй като всички показани в изложбата творби са рисувани на хартия, те са снабдени с музейни стъкла, които да ги защитават от външни влияния. „Процесът по износ на движими културни ценности от страната е доста сложен. Това нямаше да стане факт без финансовата подкрепа от страна на Община Казанлък, която отдели целеви средства за реализирането на събитията от тази годишнина, както и без помощта на Министерството на културата, които също финансираха част от организираните от галерията дейности“, коментира още д-р Петров.
БТА/
