Организмът на човека е доста адаптивен и смяната на времето с един час по принцип не е толкова стресова. Необходими са ни около 5-7 до 10 дни, през които да успеем да свикнем със смяната на часа.
Това коментира неврологът д-р Диана Дечовска по повод връщането към астрономическото или зимно часово време тази неделя, 30 октомври. В 04:00 часа сутринта стрелките на часовника се връщат с един час назад.
По статистически данни около 5 % от хората реагират и възприемат по-тежко тази едночасова смяна, отбеляза д-р Дечовска. Наблюдава се, че хората, които са по-чувствителни към слънчева светлина, промяна в атмосферното налягане, смяна на времето, се сблъскват с нарушение на съня – по-трудно се събуждат сутрин, по-трудно заспиват, като това се отразява и на психиката, обясни тя. Сънят е много важен за психическото състояние на човека. Нарушение на съня води до нервност, раздразнителност, намалени концентрация и трудоспобност, понижено настроение, посочи специалистът.
Хората в по-напреднала възраст и тези с хронични заболявания също ще усетят промяната на времето по-изразено, тъй като техният организъм е по-малко адаптивен, отбеляза д-р Дечовска.
Малките деца и децата като цяло по-бързо се адаптират към промените, но бихме могли като родители да направим неща, които да улеснят адаптацията, на първо място е качественият сън – като качество на съня и като количество часове, каза лекарят.
Има хора, които са по-склонни към т.нар сезонно афективно разстройство (склонност към депресия), точно при смяната на сезоните и преминаване към зимно часово време, тъй като слънчевата светлина е пряко свързана и с хормона на щастието – серотонин, а през зимата тя е по-ограничена, посочи още Дечовска. Това се изразява в понижено настроение, мудност, липса на енергия и желание за вършене на ежедневни неща. При този вид депресия хората са по-склонни да прекаляват с храна, обясни Дечовска. Трябва обаче да се обясни, че това е преходно състояние и ако се спазват определени препоръки, по-лесно ще се справят с този проблем, добави тя.
Смяната на часовото време по-скоро не води до обостряне на хронични заболявания, но може да бъде намалена жизнеността на организма за известно време, докато той свикне с новите условия на часовата разлика, каза още специалистът.
Здравословно хранене, хидратация на организма, добрият сън, физическа активност и по възможност повече време на слънце ще ни помогнат да се справим по-лесно със смяната на часа, каза д-р Дечовска. По принцип е хубаво около седмица преди часовата смяна да започнем да си лягаме с около половин час по-рано, за да можем да преминем плавно периода на адаптация, добави тя.
Друга общовалидна препоръка, не само при смяна на часово време, е да не се стои пред екрани – телефони, компютри, телевизор, два часа преди лягане, припомни тя. Светлината от екраните блокира синтеза на мелатонин, който е основният хормон на съня. Затова децата, като стоят постоянно пред телевизор, телефон, след това не могат да заспят, те са превъзбудени. Същото е и за възрастните – трудно заспиват, тъй като сме на телефоните от сутрин до вечер, обясни лекарят.
Важно е да се вземат повече пресни сезонни плодове и зеленчуци, което също помага на организма да се адаптира към нови условия, каза още Дечовска. Здравословното хранене е от изключителна важност. Ако прекаляваме с консумацията на захар, кофеин, тестени продукти, на джънк фуд, няма как този организъм лесно да се адаптира, отбеляза лекарят.
Добрата хидратация на организма, с прием на вода, чайове, минимум 1,5-2 литра на ден, е важна. Повечето хора не пият достатъчно вода и в моята практика го виждам, каза д-р Дечовска. И на децата също да не се ограничава водата по никакъв начин, категорична е тя.
През зимния период е добре да се приемат витамини и минерали, но след консултация с лекар, като добавки към здравословното хранене. Хомеопатични препарати също могат да помогнат на хората, но пак след индивидуална консултация, съветва още д-р Дечовска
