На снимките е кичестият габър край село Турия, близо до Павел баня. Той е на 700 години, едно от прочутите вековни дървета в България. В следващите няколко реда ще ви споделим историята за него разказана от Милена Дончева от Казанлък пред По дирите на думите.
Легендата разказва, че в клоните на дървото живее Змея пазител на Турия. Някога той залюбил девойка от селото още докато тя била дете. Синеоката Мина не била като другите момичета, очите ѝ винаги гледали не само в този, но и в другия свят, имала усет за магичното, небесното, отвъдното. Затова и когато веднъж застанала под клоните на кичестия габър, съзряла в тях разпрострени огромни криле, приличащи на птичи, а две зелени очи се впивали в нейните. Така срещнала Змея, който на мига я обикнал, а любовта му белязала Мина завинаги.
По-нататък историята продължава и тъжно, и красиво. Девойката върви по предначертания си земен път – омъжва се за момък от заможно семейство в селото, ражда, губи дете, ала любовта на Змея непрекъснато я тегли отвъд, кара я да прави неразбираеми за хората неща. Затова когато Мина отново забременява, в селото плъзва мълвата, че носи дете от Змея. Обладан от ревност, мъжът ѝ се изправя срещу чудноватото създание, ранява го и губи ума и живота си. От този ден нататък змейовата любима придобива още голяма сила – да лекува. Живее и служи на хората до дълбока старост с усещането, че юнакът е винаги до нея.
Такова усещане – за пазена територия, за непристъпност на нечестивостта има около Кичестия габър. Короната му е огромна и впечатляваща, клоните – живи и облистени. Застанеш ли отдолу, чувстваш се като в храм. И всеки птичи звук, всеки трепет на въздуха достигат до теб като че ли от отвъд. Това място се усеща като граница между световете.
/Думата „кичест“ има етимологична връзка с китка. Благодаря на Милена Дончева за красиво разказаната легенда и вдъхновението за пътешествие./
