Oставете старите методи за изучаване на чужди езици. Днешните полиглоти усвояват езиковите хоризонти с помощта на няколко радикални и доста ефективни системи. Да видим някои от тях.
1. Методът на звуковите асоциации
Професорът от Станфордския университет Рон Аткинсън предлага на студентите си този оригинален метод за запомняне на нови думи още през 70-те години на 20. век. Според неговия метод трябва да търсим съзвучия с думи от родния си език (и не само), които са ни добре познати.
С избраната дума или фраза след това трябва да съставим асоциативно изречение, което включва и превода. Например думата look (поглед – англ.) звучи като българското „лук”. Значи можем да съставим изречение като „Хвърлих един поглед на главите лук.”
Методът е много удобен, защото предлага индивидуален подход за всеки и ни кара да мислим, а не да зубрим на сляпо. Той е много полезен за обогатяване на речниковия запас и като бонус подсилва паметта.
2. Стикери
Идеалният начин да запомним съществителни, с които наричаме предмети, с които боравим всеки ден. Пишете на залепващото се листче „Refrigerator/Fridge” и лепете на хладилника. „Door” отива на вратата и т.н. Този метод е особено подходящ за начинаещите, които тепърва започват да натрупват речников запас в новия език.
Когато виждаме надписаните предмети около себе си всеки ден, сами не усещаме как запомняме имената им на чуждия език. В процеса може да сменяме листчетата, да ги допълваме и да ги умножаваме.
3. Методът на 25-те кадъра
Според теорията на психолога Джеймс Викари, предложена през 1957 г., човешкият мозък може да разпознава визуално само 24 променящи се „картинки” в секунда. Ако в секундата се добави един допълнителен кадър, човек не осъзнава присъствието му, но информацията се изпраща в подсъзнанието. На този принцип работят и така наречените „сублимирани” послания.
Днес се произвеждат видеоматериали за преподаване на чужди езици, които представляват филми, в които на всеки 90-100 милисекунди проблясва прословутият 25-и кадър. На него е изписано значение на нова дума, граматическо правило и т.н. Методът не е признат от научната общност и ефективността му не е доказана, но ще бъде интересно да се наблюдават развитието и успехите му.
4. Комуникативният метод
Вместо да скучаем над учебника, по-добре да заложим на най-ефективния от всички методи – общуването. Това дори не е някаква специална методика – просто намирате чужденец и започвате да се опитвате да се разберете помежду си. Така са учили чужди езици векове и хилядолетия наред.
Контактуването с носителя на езика доказано ускорява научаването и трайното му запомняне. Най-добре е да не общувате само с един човек, а да търсите комуникация в групи, по двойки и на най-различни теми в различни ситуации. Съвременните технологии значително опростяват тази задача – просто се обърнете към някоя от чат програмите като Skype и потърсете събеседници зад граница.
5. Физическа реакция
Този оригинален метод е разработен от психолога Джеймс Ашер от университета в Сан Хосе, САЩ. Методът е основан на естествения познавателен процес, чрез който усвояваме и родния си език.
На първите няколко урока ученикът само слуша чуждия език и от него не се изисква да реагира вербално или да отговаря на въпроси. Може само да жестикулира и да реагира физически. Така настъпва период на въвеждане, в който човек започва спонтанно да реагира на чуждия език и да участва в общуването колкото може.
6. Аудио-видео
Този метод прилича на предишния. Същността му е, че в началото ученикът основно слуша чуждата реч и я възприема пасивно. Дискове и касети с уроци се предлагат на пазара от години.
На същия принцип действат и видео уроците. В тях се гледат филми и сюжети на новия език. Задачата значително се опростява, когато добавим и субтитри, така че да можем да сравняваме с тях това, което чуваме от устата на актьорите. Недостатъкът на този метод е, че рано или късно трябва да добавим към него и комуникация, в която участваме активно и ние.
7. Пълно потапяне
Лингвистът и педагог Максимилиан Делфиниус Берлиц предлага тази иновация още през 1878 г. Според този метод ученикът напълно се потапя в ролята на чуждестранен гражданин. Той може да си избере съответното име, да си съчини биография, да си припише определени знания, навици и умения. Процесът на обучение преминава изцяло на чуждия език и не се допуска превод.
Думите и граматиката се учат в контекста на разговорите, без учебници и подсказване. Така в групата се създава атмосфера, помагаща за разкриването на истинския потенциал на учениците без скованост и стеснение. Какъв смисъл има Иван да се тревожи за произношението си, когато сега той е Джон? Методът има и други плюсове – развива социалните навици и театралните умения при максимум позитивни емоции.
Russian7 и manager.bg
