Заслуга за медицинското образование и особено за преподаването по анатомия в Османската империя определено има българският лекар д-р Христо Танев Стамболски (1843-1932). Той е роден в Казанлък и още в млада възраст усвоява добре турски, гръцки и френски език. През 1858 г. се записва студент в Имперското медицинско училище в Цариград и го завършва с чин майор. Докато учи в Имперското училище, през 1865 г. той проявява изключителна самоотверженост в борбата с холерната епидемия, а през 1867 г. участва в лекуването на болни от петнист тиф, за което още като студент получава турския орден „Меджидие“. Д-р Стамболски членува в българската ложа „Тайната дружина на верните приятели”, основана от Г. С. Раковски. След завършването си през 1868 г. д-р Стамболски е избран за професор по анатомия и хистология и започва да преподава в гражданското Медицинско училище и във Военномедицинското училище в Цариград.
Д-р Стамболски става член на временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Той използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия, за да помага в църковната борба за отделяне на Българската църква от опеката на Гръцката православна църква.
По това време д-р Христо Стамболски се среща с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение. Независимо от името му на популярен и добър лекар, на учен-анатом и приноса му към турската военна медицина заради участието си в освободителните борби той е заточен в Ниш, а после в Асир и Сана (днешен Йемен). Там изучава избухналата сред войниците паразитна епидемия на филариаза. Със своите изследвания д-р Стамболски получава световна известност и признание (1877), а стъклениците с изолирания от него причинител на болестта, наречен йеменски червей, и днес се пазят в Британския музей.
От 1875 г. д-р Христо Стамболски е редовен професор по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Превежда от френски на турски език „Атлас по анатомия“ и ръководството „Ключ към анатомията“. По това време той започва проучвания на старата арабска медицинска терминология, адаптира я към турския език и изработва турската номенклатура по анатомия (1876). Преведената от него терминология се използва и до днес от турските лекари.
След Освобождението д-р Стамболски се установява първо в Габрово, след това в Сливен, Казанлък и София. Работи като лекар и едновременно с това развива бурна обществена дейност в новосъздадената българска държава и е един от организаторите на българското здравеопазване. Написва обширни мемоари и публикува на различни езици трудове по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология. Д-р Стамболски умира на 88 години в София.”
автори: Нана Нарлиева и Драгомир Дарданов/
Снимки: geni.com/
