Желанието и способността да правите другите щастливи е качество, което е добре човек да притежава. В своите най-екстремни варианти обаче това качество се превръща в сериозен проблем, казва Сюзън Конрад, автор на „Get There Now: Transform Yourself and the World Through Laughter, Listening, and the Power of Choice“.
„Обичам да угаждам на хората, но искам това да се дължи на черти, които те притежават. Желанието ми да изпълнявам техните желания не трябва да се базира на това, че нямам собствена идентичност, че съм изгубена или че съм в режим на оцеляване и просто искам да се впиша в някаква среда. Ако не знаете в каква посока искате да се развие живота ви, то една от възможните причини е, че влагате твърде много време в това да се харесвате на останалите и цените прекалено високо чуждото мнение“, казва тя.
За да не попадате в подобни крайности, или пък да се отървете от този проблем, ако вече сте достигнали такова проблемно ниво, трябва да направите следните няколко неща:
Осъзнайте, че сте прекрачили границата
За да спрете постоянно да угаждате на всички първо трябва да осъзнаете, че го правите. За да разберете дали прекалявате с угаждането трябва да се запитате дали често жертвате собствените си интереси в името на чужди приоритети. За съжаление, този навик може да бъде труден за разкриване и елиминиране, защото човек, достигнал най-проблемните му варианти, често самоотрича собствените си нужди и просто не е в състояние да ги изразява.
Съветът на Конрад е в тези случаи да използвате нещо, което тя нарича „линията на избора“.
„Под тази линия вие сте в зоната на реакцията, а над нея в зоната на избора. Когато сте в ситуация, в която сте изправени пред възможността да изпълните някакво чуждо желание, трябва да се запитате: „В зоната на избора ли съм, или просто го правя по навик? Имам ли чувството, че трябва да го направя, защото винаги съм го правил, или защото наистина искам да го направа?“, казва Конрад.
Преформулирайте ситуацията
За да преминете към зоната на избора, може да имате нужда от промяна в начина си на мислене.
„Вместо да опитвате да угодите на конкретен човек, мислете за целта и резултата от цялото упражнение. Ако сте човек, който следва определени цели и изповядва конкретни ценности, дори когато това не му печели симпатиите на другите, то изпълнението на всяка задача ще ви кара да се чувствате добре и ще ви прави по-ценни за останалите“, твърди Конград.
Вземете за пример ситуация, в която ваш колега търси помощта ви за даден проект. Ако отделяте твърде много внимание на чуждото мнение, ще кажете „да“, защото искате да служите на вашия колега, дори това да означава да оставите на заден план вашите задължения. Ако обаче за вас са важни определени цели, то ще кажете „да“ само ако резултатът от изпълнението на тази задача отговаря на вашите ценности.
Какво да направите, когато целите и ценностите ви не съответстват с тези на хората, търсещи помощ
Една от опасностите на прекомерното угаждане е, че в опитите си да помагате на другите може да затвърдите техните слабости до такава степен, че те да се превърнат в пречка в личното им развитие. „Помислете за вашите учили или другите хора, които по някакъв начин са ви давали напътствия в живота. Именно хората, които преследват някаква по-висша цел (образование, кариерно развитие и тн.) са тези, които са ви помогнали да израснете като човек или професионалист, а не хората, които са го правили, за да ви се харесат“, казва Конрад.
Как обаче може да действате в случай, когато вашите цели и ценности не съвпадат с тези на хората, които искат помощ от вас? Конрад съветва да започнете разговора с думите „Мога ли да предложа нещо, с което всъщност мога да съм полезен?“, като тя акцентира върху „мога ли“. „Ако това, което мога да предложа не им е от помощ, няма да налагам собственото си мнение върху тях, защото това ще ги накара да заемат отбранителна позиция. Просто ще им кажа, че не мога да им помогна по друг начин“, казва тя.
……….
Стефани Воза за FastCompany.com
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg