Днес, Православната ни църква празнува един от най-големите християнски празници – Рождество на Пресветата Богородица или Малка Богородица. На този ден се е родила Света Дева Мария. Нейните родители, наричани от Църквата „богоотци” произхождали от знатни родове: Йоаким – от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена. Най-после благословената двойка, живееща в Назарет, малко градче на три дни път от Йерусалим– се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.
Щедри и милосърдни, двамата живеели скромно, дарявали на храма и раздавали на бедните. Но всекидневна скръб помрачавала живота им, защото нямали деца. Св. Богородица била измолена от Бог с много молби и страдания. Пред Света Ана се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дала обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария станала на три години, родителите ѝ я завели в Йерусалимския храм, където я предали в служба на Бога. Мария останала да живее там и започнала да лекува скръбта на всички изоставени хора.
Днес православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето.
По случай празника във всички се отслужва Божествена Света Литургия. Храмов празник ще има и храм „Рождество Богородично“ в гр .Павел баня, който празнува своя ден. Това разказа отец Александър Костов.
Църквата е построена след Освобождението през 1879 г.
След основаване на селището през 1879 година населението на Павел баня построява храм “Рождество Богородично”. „През 1920 след земетресение започва строежът на нова църква със съдействието на кметството, църковното настоятелство и доброволния труд на жителите. Градежът е от майстори зидари от дебърската школа. Камъните за него са карани с волски коли от землището на гр. Шипка“, разказва отец Александър. Иконостасът е изработен от мек материал от топола, дело на майстори от Тревненската школа. Иконите са дело на художниците Кирил Кънчев от Калофер и Мандов от Казанлък. Освещаването става на 21 Ноември 1924 година от старозагорския митрополит Павел.
В звуковия файл чуйте разказа на отец Александър Костов от църквата „Рождество Богородично“ в гр. Павел баня.