Шестдесет години от потапянето на село Запалня във водите на язовир „Жребчево“ и 130 години от освещаването на местния храм “Свети Иван Рилски” ще отбележат на земляческа среща бивши жители и потомци. Това каза в интервю за БТА Иван Петров, който е родом от селото и детските му спомени са свързани с него.
Срещата е определена за 10 септември от 11:00 часа и се очаква на нея да дойдат между 80 и 100 души. Петров разказа, че в миналото земляческите срещи са се правили на 9 септември, когато се честваше национален празник. Организаторите се надяват да се съберат максимален брой хора. Повечето от тях са се заселили в град Твърдица, където основали т.нар. Запалски квартал, също и в Казанлък, Сборище, Николаево, Стара Загора, село Оризари и др.
Имам бегли спомени за селото, разказа Иван Петров, чиито предци са били занаятчии. Неговите родители и други техни връстници, които са живата история на Запалня, ще присъстват на срещата. Стремежът ни е да предадем тази история на бъдещото поколение, каза той. И добави, че присъстващите намаляват всяка година и все по-малко от младите потомци на някогашното село идват на срещите.
Самият той бе от инициаторите на авариен ремонт и укрепване на т.нар. “Потопена църква” край язовир “Жребчево”. През 2020 година бяха укрепени зидовете, сводовете на вратата и прозорците на сградата.
Историята на потопеното село
За историята на селото, чието начало датира от XV век, разказа в интервю за БТА заместник-кметът по европейски проекти на община Сливен Стоян Марков. Той е потомък на жители на Запалня и по майчина, и по бащина линия. Селото е било потопено през годината, в която е роден – 1965 г. Когато е бил на три месеца, всичко е останало под водите на река Тунджа, с която основно се пълни язовира. За началото и края на селото говори надписът от паметна плоча, поставена след потапянето на селото “Село Запалня, заселено XV век, изселено 1962 г.”.
Интересна е историята за името на населеното място. Над някогашното подбалканско селце, в полите на т.нар. Розова долина, тегне лоша поличба още от основаването му. При неочаквани прииждания на река Тунджа, то често е потопявано, а голяма част от жителите му загивали. Оцелелите след “потопите” основали ново село и го нарекли Апазлу (в превод от турски – мъка, страдание), а впоследствие името се побългарило на Запалня.
Селото било известно с най-добрите насаждения от маслодайна роза в страната и имало повече от 120 гюлови казана. След потапянето му, на дъното на язовира останали къщите, читалището, селската кръчма и красивите розови градини на Запалня. Местна легенда разказва, че под водите е останало и заровено злато на богат производител на розово масло, което и досега не е открито.
Единственото останало от потопеното село е църквата, превърнала се в истинска атракция за туристи и любим обект на фотографи. Рано напролет храмът е почти изцяло под водата, а през лятото, когато водите на язовира се прибират, той изплува. Църквата е построена през 1891 година от тревненски майстори и е осветена през 1892 от митрополитът на Сливенска епархия Гервасий, разказа още Стоян Марков. Тя е била издигната на хълм, по-високо от селото, където се намирали и гробищата на Запалня. Когато е станало ясно, че селото ще бъде потопено, хората са взели иконите и църковната утвар и са ги пренесли в църквата в град Гурково.
Според Марков тогавашната власт е предложила на свещеника, служещ в църквата, да я разруши, но той отказал. На изплуващия храм местните хора гледат с носталгия и мъка, сподели той. Църквата е важна частица от потопеното в язовира село, която отказва да се подчини на природата и да изчезне. Тя е останала да ни покаже, че вярата и духът умират последни.
БТА/
