Социалните неравенства и инфлацията са два от водещите проблеми в политиката по доходите у нас. И ако инфлацията е общоевропейски проблем, провокиран от външни фактори – войната в Украйна, цената на енергоносителите и т.н., то твърде широката ножица между богати и бедни в България е проблем от години.
“У нас 35% от сънародниците ни са работещи бедни, които получават минимална работна заплата. Тя обаче е без необлагаем минимум и от 710 лева, работещите получават чисто 550. На този фон ръстът на инфлацията според НСИ е 17,3% на годишна база, а ръстът на доходите е едва 7,7%, тоест той изостава значително от този на инфлацията” обясни икономистът Мика Зайкова.
Според Зайкова вода в мелницата на инфлацията наливат неправилната фискална политика и неправилната политика по отношение на така наречените “мерки” и помощи. По думите ѝ, раздаването на “пари на калпак” е контрапродуктивно на каквито и да е антиинфлационни мерки. В тази връзка от ИПИ настояха социалните помощи да се насочват по-ефективно към нуждаещите се. Нужна е и промяна в организацията и финансирането на социалните услуги, посочи Петър Ганев:
“Трябва да се намери начин всички тези социални услуги да бъдат обединени. Необходимо е създаването на общо звено между общините и териториалните дирекции за социално подпомагане, чиято цел е да насочва нуждаещите се от подобна услуга към най-добрата за тях. Необходимо е да се сложи край и на четирите типа финансиране за едни и същи услуги, но по различни пера.”
