Минималната заплата ще се изчислява по формула от 1 януари, а няма да се определя административно от държавата. Социалното министерство представи три варианта на бизнеса и синдикатите.
Първият вариант е минималната работна заплата да е 50% от средната за страната за предходната година. През март средната заплата у нас стигна 1668 лв. и ако остане на това равнище означава, че минималната ще е 834 лв. Това е условна сума, защото не се знае какъв ще е размерът ѝ за 2022 г.
Според втория вариант минималната работна заплата ще се определя в интервала между 49-51% от средната работна заплата за предходната година. Тук обаче ще се вземат предвид покупателната способност на минималната заплата, ръстът на средната, като се отчита изменението на покритието на колективното трудово договаряне, заетостта, производителността и медианната работна заплата.
Третият вариант е определяне на минималната заплата като 50% от средната за предходната година, или 45% от СРЗ за предходната година, в зависимост от икономическия растеж. Това означава, че при ръст на БВП размерът на минималната се определя като 50% от средната за предходната година. При спад на БВП през предходната година или отрицателен ръст на БВП две последователни тримесечия през текущата година минималната заплата ще се определя в долната граница от 45%, но не по-малко от стойността на минималната заплата за текущата година.
Министърът на труда и социалната политика предлага размер на МРЗ въз основа на оценка на въздействие, като определящи фактори са индикатори, свързани с покупателна способност, покритие на колективното трудово договаряне, производителност на труда и медианната работна заплата.
Всички предложения са в духа на бъдещата европейска директива за справедливи доходи, според която минималната заплата трябва да е 50% от средната или 60% от медианната.
Медианната заплата се взема автоматично като число, след като се разгледат от най-високото до най-ниското ниво на заплащане. Тя разделя заплатите на два диапазона, докато във формирането на средната участват всички работни заплати.
Предложението на социалното министерство ни се предлага по изключително припрян начин, като бързането се мотивира с намиращата се в напреднал, но съвсем не завършен вид директива за минималната работна заплата. До приключването на работата по приемането на директивата остават по-малко от два месеца, като изобщо не е сигурно какъв ще е окончателният ѝ текст, се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според тях по-рационално е минималната заплата да е 60% от медианната. Тя е по-адекватна и не се влияе нито от минималната заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата по несъразмерен начин, казват още от АИКБ.
Те обръщат внимание, че вариантът минималната заплата да е половината от средната е некоректен. Причината е, че средната работна заплата е брутна, а минималната месечна заплата не е. Този факт беше признат по време на срещата, като дори и синдикалните ни партньори от КНСБ признават, че съществува методологически проблем, казват още от АИКБ.
Обръщат внимание, че върху заплатите се начислява и клас прослужено време. И предлагат вариант или за отпадането му, или средната заплата да се определя според друга величина, в която не са включени допълнителните възнаграждения, включително и “класът”.
Според тях, ако все пак се вземе решение минималната заплата да е половината от средната, то тя трябва да е отделно за всяка една икономическа дейност.
Синдикатите настояват за по-високи темпове на вдигането на минималната заплата. Според КНСБ ръстът на доходите трябва да бъде приоритет за следващ кабинет, като на първо място трябва да има ръст на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. и да е поне 800 лв.
В момента над 800 хил. българи получават минималната работна заплата от 710 лв.
Тя се е вдигнала само с 440 лв. за 11 г. – от 270 лв. през 2011 г. Средно на година вдигането е било с 34,55 лв., а рекордният скок от цели 60 лв. бе през април 2022 г. С по 50 лв. Тя се е вдигала през 2019-а и 2020 г.
Минималната заплата у нас е най-ниска и в целия ЕС. Тя е 6,4 пъти по-ниска от тази в Люксембург, където стига 2313 евро. При всички варианти отново ще останем на дъното в класацията. В 21 държави в съюза има въведена със закон минимална заплата, а в 6 (Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Кипър) най-ниското заплащане се определя по сектори след преговори между бизнес и синдикати.
Минимална заплата у нас има от 1936 г., а от 1945 г. се определя административно от Министерския съвет, припомня 24 часа. Тази практика продължава и сега, като решението взема правителството независимо от мнението на бизнеса и синдикатите, въпреки че я съгласува в тристранката. През годините различни правителства са се опитвали да въведат формула за изчислението ѝ. В края на 2017 г. социалното министерство публикува предложение за формула, в която влизат текущата минимална заплата и прогнозата на Министерството на финансите за ръста на средната.
През 2020 г. дори се сключи тристранно споразумение между държавата, синдикатите и бизнеса. Според него минималната заплата трябваше да е различна за всеки бранш. Всяка година профсъюзите и работодателите пък да договарят минималното заплащане по отрасли, а държавата няма да го определя административно. Така щеше да отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Заради пандемията обаче тези преговори забуксуваха, а после сегашното правителство в оставка прие новия бюджет през април.
