„Царица Роза” – така наричат ароматната маслодайна роза, която се отглежда от незапомнени времена в живописните подбалкански градове Карлово, Казанлък, Стрелча и Перущица. Повече от 40 години в Казанлък и Карлово има традиция да се избира красиво момиче, което да носи короната на Царица на розите.
Но защо е царица розата? – едва ли само защото това е най-дъхавото и красиво цвете, което вирее по нашите земи. Изобилният розов цвят, грижливо събран от ранобудните розоберачи, може да сбъдне нечия мечта за голямо богатство.
Така е било преди, а може и пак да бъде.
Първите сведения за розата датират от античността, когато в хрониките си старогръцкият летописец Херодот споменава, че най-дъхавите рози растат по тракийските земи. За маслодайната роза се заговаря през XIII век, когато по време на Осмия кръстоносен поход, организиран от Луи IX, един от участниците пренася Роза Дамасцена от град Дамаск (Сирия) във Франция. Оттам идва и името ѝ – Дамаска роза.
По-късно през XVIII в. тя е пренесена от османските турци в Подбалканските долини на България. В този географски пояс розата намира най-благоприятни условия. Тук тя навлиза в бита и стопанството на българина. Именно заради голямото си значение, областта получава името Розовата долина на България.
Най-големият подем в отглеждането на рози и добива на розово масло е през XIX в., когато търговията с розово масло се развива като семеен бизнес. Това давало препитание на близо 200 000 българи. Причината за стремглавия ръст в отглеждането на рози е традиционно високата цена, която се предлага основно от чужбина. Появили се и първите едри търговци на розово масло, които отворили свои представителства в основните търговски центрове – Одрин, Цариград, Лондон, Ню Йорк, Виена и др. Сред тези, които натрупали завиден капитал са братята Христо и Никола Пулиеви от Карлово. По това време цената на българското розово масло се измервала с цената на златото.
Заради изключителното качество на българското розово масло и днес то е ценено и търсено във високия клас парфюмерия и козметика.
Българското розово масло е основен компонент в едни от най-скъпите парфюми – Just Pink на Кавали, 5-th Аvenue на Елизабет Арден, Sity Glam на Армани и др. Например Imperial Majesty на Клайв Кристиан от 500 мл струва 200 000 евро. Една капка от парфюма съдържа розова есенция, получена от дестилирането на 170 розови цвята.
Днес, въпреки голямо стопанско значение на розите, у нас розовите насаждения значително намаляват.
Причината е в трудоемката работа по обработката и прибирането на розите, но най вече в ниската изкупна цена на прибрания розов цвят. Стопаните казват, че заради високите разходи за обработка и поддържане на розовите насаждения, по-рентабилно е да ги премахнат и на тяхно място да засеят други култури. Голям проблем е, че липсва целенасочена помощ от държавата, с която да се защити този традиционен български поминък, на фона на икономическата криза и галопираща инфлация.
Тази година един килограм български розов цвят се изкупува за около 2,50 лв. За сравнение 1 кг розово масло струва над 5000 долара.
За българското розово масло може да се говори много. Известно е, че то се добива от най-леките цветове на розата. То е със жълто-зеленикав цвят и с приятна, специфична миризма. То съдържа множество ценни за човешкото здраве съставки, затова освен в козметиката, то се използва и като ароматна хранителна подправка. От изсушените тичинки се получава ароматен чай, който има успокояващо въздействие. От листенцата на розите се вари и сладко. Локумът от рози е също вкусно сладко изкушение, с което обичаме да изненадваме гостите си от чужбина.
БНР/
