Сред най-богатите български фамилии, които посрещат Освобождението, са Папазови, Шипкови и Орозови от Казанлък, които поставят началото на търговията с розово масло, разказа за БТА Калина Маджарова от Държавния архив в Стара Загора. В продължение на година тя проучва архивите им, запазени в три фонда, за да потърси неизвестни и малко известни факти от живота им. Резултатите са посочени в научен доклад, подготвен по темата, който тя представи за първи път пред БТА.
Броени дни преди началото на розобера, нека си припомним за едни от първите български милионери, предлага изследователката. Производството на маслодайна роза е характерно само за казанлъшката долина, която днес наричаме Розова долина. Това е и причината тук предприемчиви българи да забогатеят още преди България да се появи отново на европейската карта, обяснява Калина Маджарова.
Розовото масло е по-скъпо от златото и преди векове, и днес, но търговията с него първоначално е била съсредоточена в Турция. По море се изнася през Цариград, а с конски кервани – през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. В началото на XIX век розовото масло се изкупува от търговски къщи в Цариград чрез комисионерите им. Всеки мускал преминава през десетки ръце, докато стигне до пазарите в Западна Европа и САЩ, и производителите не получават заслуженото за труда си, припомни Калина Маджарова.
Първият българин, основал розотърговска къща, е Дончо Папазоглу, годината е 1820-а, градът – Казанлък. Първоначално той отглежда гюлови насаждения и постепенно започва сам да търси купувачи за продукцията си в Цариград, сочат писмата от кореспонденцията му. Така отстранява прекупвачите и сам налага продукцията си. През 1858 г., заедно с двамата си сина, създава първата търговска кантора за износ на розово масло. Техни партньори и кредитори стават Христо Тъпчилещов, Иван Евстатиев, Гешов и братята Евлоги и Христо Георгиеви. Кантората започва да изнася розово масло по цял свят. Отваря офиси във Виена, Александрия, Париж, Лондон, Ню Йорк, Марсилия, Лайпциг, Триест.
Участва в международни изложения от двете страни на Атлантическия океан. През 1876 г., в годината на Априлското въстание, спечелва първия си златен медал на търговското изложение във Филаделфия, САЩ. Фирмата им се превръща в символ на българския стопански просперитет през XIX век, изтъква Калина Маджарова. Според малко известен факт те дават и кредити на сънародници за реализация на бизнес идеи – осигуряват финансирането на габровския индустриалец Иван Колчев Калпазанов, който е родоначалник на фабричното текстилно производство у нас, сочат неизследвани писма. Друг малко известен факт е, че постепенно, освен с кредитиране на бизнес, предприемчивите казанлъчани търгуват с шаяк и други стоки, които закупуват от Западна Европа.
Непознати са и писмата между Папазоглу и неговия зет Иван Салабашев, политик от Либералната партия, по-късно от Народнолибералната, които разкриват нови моменти от историята на Стара Загора и националната ни история.
Вторият розотърговец от Казанлък е Кънчо Шипков, който основава кантора през 1840 г., 20 години след Папазооглу. Изпраща сина си Тодор да се обучава в Робърт колеж и да научи чужди езици, за да може да контактува с чуждестранни партньори. През 1885 г. отрива кантори във Виена, Лондон, Париж и Ню Йорк. В Розовата долина създава първите модерни български дестилерии, за да запази чистотата на българското розово масло. Малко изследвани са документите, свързани с тяхната гордост – „Бяло розово масло„ и „Златно розово масло“, които се дестилират единствено от тях. Освен повече от 10 златни медала от изложения, те са и фирмата, която има сериозни позиции и в Русия.
Пътят на успешния бизнес е отворен за третият розотърговец Петко Орозов. Любопитен факт е, че в тефтерите му е вписан всеки един дребен производител на рози и качеството на изкупената продукция, посочи Калина Маджарова. По думите й той е описвал съвестно и втория си бизнес, който започва – отглеждане и търговия със селскостопански животни, които се използват за полската работа. Неговият син Александър Орозов също открива кантори по цял свят. И той дава кредити на собственици на фабрики у нас, има и заложна къща – също малко проучван факт, сочи изследването на архивите. На 5 септември 1927 г. Александър Орозов предприема пътуване с първия закупен в България мерцедес и се връща в Казанлък на 19 февруари, следващата година. Пътуването се превръща в сензация, отразена в писма, които очакват новите изследователи на прочутия род. Това е демонстрация на успеха и самочувствието на българина, а също така и за икономическия възход на Казанлък и региона, подчерта пред БТА Калина Маджарова.
Сред приносите в изследването си тя определя дейността на казанлъшките търговци на розово масло и като кредитори за бизнеса в XIX век и началото на XX век.
БТА/
