Тази тема сме я обсъждали в радиото и тя роди толкова полярни коментари, че същото обсъждане ме преследва и в не малко срещи с познати, които с усмиква на уста започват обсъждането на секса на първа среща и неговата възможност, желаност, допустимост и т.н. Да, сексът явно повече се дъвче, отколкото прави.
Всъщност има една логика, че винаги е по-добре да го направиш, отколкото да не го направиш. Разбира се, голямото уточнение е да си осъзната. Когато си умно, разумно и осъзнато момиче, всичко е наред. Тогава всеки секс, който правиш няма да има нужда от обясниение и аргументация.
Та, за секса на първа среща. Защо не? Ще кажеш, ма ние не се познаваме, ма какво ще си помисли той за мен, как така на първа среща, аз каква съм !? И т.н. и т.н. Чакай малко. Когато излизаш с някого на първа среща, много рядко е човек, когото никога не си виждала и човек за когото нямаш никаква представа какъв е. Ако приемеш среща с някой, който наистина не знаеш какъв е, значи не си добре и сексът на първа среща или неговата липса, е най-малкия ти проблем. Как ще излизаш с някакъв, за когото единственото, което знаеш, е нещо написано за него във фейсбук и то от самия него !? Няма да излизаш с такива, разбра ли?
Та, за секса. Щом си излязла с някого, значи има нещо, което ти е интересно и привлекателно в него и си решила или да дадеш шанс на нещо хубаво, или да си дадеш аргументи да не се занимаваш с някого. И тук идва сексът. Ако легнеш с някого на първа среща, това не те прави, каквато си мисилиш, че те прави или за каквато си мислиш, че те мислим. Не. Ако имаш опасения, че някой може да си помисли нещо за теб, погледни себе си. Профилната ти снимка във фейсбук, постове, облекло, поведение. Това са сигнали, които даваш и с които искаш, не искаш, хората си съставят мнение. Но сексът след приятно прекарана вечеря, или обяд или когато и да се виждате и в какъвто и да е формат, няма да те направи някаква или друга.
Не забравяй и друго – ти не си счетоводител, който брои кога да пусне на някого и кога е заслужил да му пуснеш. Сексът не е пускане, а взаимно преживяване, в което и двамата дават и двамата взимат. Айде да приемем, че няма да му пуснеш на първа среща. И разбира се, приемаме, че се харесвате и ще искате да правите секс, ама просто няма да е сега. Няма да е на първа среща. Добре, първата отпада. Втора? Е, прекалено близо е. То дали първа или втора, няма смисъл. Трета среща. Май е по-добре. Вече излизате от около седмица, харесвате се, ама наистина ли го харесваш, чак толкова повече, отколкото го харесваше на първата среща? Чак пък толкоз… Сигурно е еднакво.
Тоест, ако му пуснеш сега, защо не си му пуснала на първата среща? Защото не си искала? Това е друг въпрос, но много важен. Ако не искаш, ако не ти идва и не е твоето – не правиш секс. Нито на първа, нито на сто и първа среща. Явно е въпрос на човек, явно е въпрос на насторйка. Но говорим за рационализирането и търсенето на обективни аргументи, защо да не правиш секс на първа среща. Такива няма. Ако сърцето ти иска – давай. Тук не говорим и за връзка, в която „it’s complicated”. В смисъл, че си обвързана, той е обвързан и т.м.. Това вече е ми е нечистоплътно и не е е моето. Пазя се от това. Ако ще правим нещо, да го правим, но нека не е само секс.
Но не виждам нищо нечистоплътно в това да видиш дали има смисъл или не да инвестирташ в човека, с когото се срещаш. И макар че от първия път секса едва ли ще е шедьовър, има знаци, които се виждат от далеч. Някои неща си проличават веднага и да опознаеш още една негова страна, но много съществена, направо е незаобиколимо яко. Именно този секс ти е страхотен лакмус. Безценен. За това – действай. Пази се от грип, от коронавирус, от лоши хора, от лоши мисли, абе има от какво да се пазиш. Но не се пази от възможностите. Те за това са възможности. Не се пази и от възможността да направиш секс, вместо да не го направиш.
