Времето донякъде напомня на въздуха – то е през цялото време около нас и никога не сме мислили как да го използваме.
Животът обаче е невъзможен без него, тъй като времето е основата на цялата вселена.
И най-важното е, че само чрез разбиране на хода на времето може да се говори за събития, които се случват с определена скорост.
В светлината на слънцето
За да фиксират определен момент и да зададат някои координати на събитията на времевата линия, преди хиляди години хората измислиха различни устройства и референтни рамки.
Според историците най-старият слънчев календар е създаден над 4000 години пр. н. е. в древен Египет. Интересно е, че жреците са използвали наведнъж три календара – лунен (с тях се определят религиозни празници), слънчев (за граждански дела) и звезден (с тях се определя времето за започване на земеделска работа). За да коригират изчисленията, жреците наблюдавали звездата Сириус, която станала видима точно два дни преди разлива на Нил. В ежедневния живот египтяните са използвали слънчев часовник, който представлявал остър каменен обелиск, който хвърлял сянка върху часовите маркери на земята. Египтяните разделяли слънчевия ден на 12 части – 1 час (зората) + 10 часа от деня + 1 час залез. И въпреки че, както по-късно и при римляните (които също са използвали слънчеви часовници), техните часовници излизат с различна продължителност.
За да изчислят времето, жреците на ацтеките са използвали големи каменни дискове-календари, в чиито дупки са били забодени специални пръчки и по сянката, която хвърлят, е било възможно да се определи колко е часът. Подобни устройства са използвали и жреците на маите, които без астрономически инструменти наблюдават звездите, използвайки дълги и тесни прорези в каменните стени на своите обсерватории. Основният недостатък на слънчевия часовник беше невъзможността да се използва в облачни дни и през нощта.
Сила на водата
Около 2500 г. пр. н. е. в Персия изобретили “воден часовник”, който представлявал два метални съда. В горния, почти в самото дъно, е направен отвор, през който изтича вода и пада в долния съд, от вътрешната страна на който са нанесени часови знаци. По-късно подобни устройства се използват в Месопотамия и в Египет, а древните гърци поетично ги наричат „клепсидри“ (в превод „крадци на вода“).
Най-уникалният воден часовник (при това механизиран!) Построен по заповед на императора на Китай от учения Су Сун през 1088 г. Те са били високи 12 метра и са използвали голямо водно колело със затворен воден цикъл, който задвижва индикаторите за час и минути, както и метални фигури на слуги, които звънят със звънци в началото на всеки час. По-късно, вместо вода, в механизми от този тип започва да се използва фин пясък, което позволява да се увеличи точността на техните показания, тъй като пясъкът не се изпарява, за разлика от водата.
Пролетна енергия
Механичните часовници са изобретени от италиански занаятчии през 11 век, като за създаването им са използвани крепостни кули. В момента на изгрев, вратарят настрои единствената стрелка на часовника на 0, след което окачи тежка тежест на веригата. Под въздействието на гравитацията и преодоляване на съпротивлението на триене на механизма на колелото, тежестта падна на земята за един ден, а часовата стрелка направи пълен оборот. Точността на такива часовници беше ниска и учените се опитаха да измислят нови механизми.
Така Галилео Галилей планира да използва нов тип махало за часовници, но не успява да завърши този проект приживе. Неговият последовател, холандският учен Кристиан Хюйгенс, успява да направи часовник с махало през 1656 г. Грешката в курса им беше по-малко от три минути на ден. Но истинската слава на Хюйгенс донесе изобретяването на “джобния часовник”, патент за който той подаде през октомври 1675 г. По това време механичните часовници се произвеждаха отдавна, но те представляваха масивна кутия с едночасова стрелка, която трябваше да се носи на верига около врата. Използвайки балансираща лента с спирална пружина вместо система от миниатюрни махала, Хюйгенс успя да създаде малък часовник, който може да се носи в джоба.
Светът обаче не стои на едно място и технологиите продължават да се развиват, следователно многофункционалните джаджи естествено заместват механичните часовници. Те са в състояние не само да покажат времето, но и да решат много неотложни задачи за съвременния човек – от измерване на пулса до определяне на насищането на кръвта с кислород.
Ярък представител на подобни джаджи е смарт устройство. Samsung Galaxy Watch4. В неговия стилен и компактен корпус са инсталирани различни сензори, включително най-новия сензор 3-в-1, благодарение на който е възможно да се получават данни от няколко индикатора наведнъж – пулс (благодарение на сензор за сърдечен ритъм), ЕКГ, като както и данни от биоимпедансен анализ (маса на скелетните мускули, телесни мазнини и съдържание на вода и т.н.), което позволява на потребителя да следи нивата на кръвното налягане, да открие предсърдно мъждене и да наблюдава оксигенацията на кръвта.
Така само за четвърт минута Galaxy Watch4 е в състояние да извърши биоимпедансен анализ на състава на тялото, което ще позволи на собственика му да направи необходимите корекции в състава и интензивността на тренировките във фитнес клуб, за да постигне желания резултат . Свързването със смартфон Samsung Galaxy ви позволява да разширите допълнително функционалността на вашето смарт устройство. Например, устройството може да създаде картина на вашия сън и да открие наличието на хъркане. Данни за измерванеGalaxy Watch4 предоставят възможности за подобряване на качеството на отдиха.
Източник: Nat-Geo.ru
