Стига от Кюстендил до София пеша, за да учи.
Днес – 29-ти септември, се навършват 64 години от смъртта на един от знаковите художници в България – Владимир Димитров – Майстора. И до днес картините му остават истински празник за сетивата.
Роден на 1 февруари 1882 година в с. Флорош, Дупнишка околия. Родителите – бежанци от Македония, преселили се в България след Освободителната руско-турска война. През 1889 г. семейството се мести в Кюстендил. По това време Владимир постъпва в училище и успява да завърши основно и прогимназиално училище.
Израснал в жестока бедност, принуден да напусне училище, за да работи, попада в Кюстендилския окръжен съд като писар благодарение на калиграфския си почерк. Там забелязват таланта му и изпращат негови картини в рисувалното училище в София, а директорът му – проф. Иван Мърквичка, отсича: “Момчето е огромен талант”. За жалост, без възможност да заплати таксата за обучението си. Намесва се съдбата. И добрите хора.
Съдии, адвокати и общественици събират необходимата сума в Кюстендил, а Владимир Димитров тръгва по пътя, който ще го направи истински Майстор.
“Когато е разбрал, че са го записали да учи за това, за него идва като много приятна изненада. Вдига се и пеша отива от Кюстендил до София – над 80 км. Тогава негови приятели съвременници са го питали: Абе Владо, ти от радост, че са те записали да учиш, ли вървя пеша до София? Той отговорил: От радост, но не само. Моят морал не може да ми позволи парите, които хората са ги извадили от джоба си, за да уча, да ги харча за транспорт”, разказва уредникът на къщата музей “Владимир Димитров – Майстора” Кирил Иванов.
През целия си живот живее като аскет. Не купува собствен дом. Целият му багаж се събира в сандък, запазен в стаята му в Шишковци, а единственият предмет, с който не се разделя приживе, е тамбурата – най-ценното му притежание.
“Ако искате да ме разберете, елате с
мен в една ранна пролетна утрин…”
Чуйте как жуженето на пчелите се
надпява с игривите припеви на
копачките! Вижте как ябълковите
дървета сияят с розовите си усмивки.
Как цялата земя ликува.
Не ви ли харесва!”
Владимир Димитров – Майстора
