Емил Димитров (роден на 23 декември 1940 г. в Плевен – починал на 30 март 2005 г. в София) е един от най-емблематичните български поп изпълнители, композитори и музиканти на XX век. Той е смятан за създател на съвременната българска естрадна музика и е сред първите български изпълнители, които добиват огромна популярност както в България, така и в чужбина.
Роден е в семейство на артисти – баща му Димитър Димитров, известен като Факира Мити, е прочут илюзионист, а майка му Анастасия (Мадам Сиси) е неговата асистентка. Още от малък Емил проявява интерес към музиката. Завършва Държавното музикално училище в София, където учи виола.
През 60-те години започва да гради кариера като певец и композитор. Пробивът му идва с песента „Арлекино“, която става хит и извън България. Скоро след това следват поредица от успешни песни, които му носят слава както в социалистическите страни, така и в Западна Европа.
Емил Димитров е един от малкото български изпълнители, които успяват да пробият на международната сцена. Той има концерти в СССР, Франция, Германия, Италия, Полша и други държави. Песента „Моя страна, моя България“ става неофициален химн на българските емигранти.
Френската преса го нарича „Франк Синатра от Изтока“, а песните му се издават в милионни тиражи в Съветския съюз и други страни. В определени периоди от кариерата си той е сред най-продаваните изпълнители в Източна Европа.
Сред най-известните му песни са:
• „Моя страна, моя България“
• „Ако си дал“
• „Джулия“
• „Сбогом, Мария“
• „Ела в София“
• „Само един живот“
• „Писмо до мама“
• „Моряшко сбогом“
• „Лидия“
• „На брега на тихата Марица“
• „Арлекино“
• „Има любов“ (дует с Богдана Карадочева)
Личен живот и последни години
През последните години от живота си Емил Димитров страда от здравословни проблеми, но продължава да бъде обичан от публиката. Той умира на 30 март 2005 г. в София.
Оставя след себе си музикално наследство, което продължава да вълнува поколения българи. Неговите песни не само остават класика, но и носят силен емоционален заряд, свързан с българската култура и идентичност.