Честваме 146 години от Априлското въстание – смята се, че именно това въстание е преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство.
Всичко започва на 14 април (стар стил), когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица.
Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо“, с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор Панагюрище въстава още същия ден след обяд.
Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева.
След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно – саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя, която слага край на робството в България на 3-ти март, 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор.
