Днес се навършват 152 години от деня, в който бележам не смъртта, а безсмъртието на Апостола. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Има различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е успял да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.
Васил Левски (роден като Васил Иванов Кунчев на 18 юли 1837 г. в Карлово) е най-видният български революционер, организатор на националноосвободителното движение срещу Османската империя. Той изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) с мрежа от тайни комитети из цялата страна. Вярва в „чиста и свята република“, където всички хора ще бъдат равни, без значение от етнос и религия.
След неуспешния обир на турската хазна в Арабаконак (1872 г.), османските власти започват масови арести и разпити. На 27 декември 1872 г., след предателство, Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч.
Когато е докаран в София за разпит, според народните предания, османският управник му казва: „Кажи ми нещо, Джингиби, знаеш ли защо от Къкрина до София те пазеха само три заптиета?“ „Не знам, ага.“ „Аз така заповядах. Можех да пратя 300, аз обаче пратих трима. И знаеш ли защо? За да могат твоите апапи да им скочат отгоре и да те освободят. Видя ли, никой не ти помогна, а се кълняха в теб. Ха сега, да видиш, Джингиби, за кой народ си тръгнал курбан да ставаш…“
Тези думи са жесток психологически удар, но Левски не дава знак на съмнение или слабост. Той вярва в народа си, дори когато е изоставен в най-тежкия момент.
Левски е съден в София и, въпреки че не издава никого от организацията, е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е подписана от султана и изпълнена на 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) край София – на мястото, където днес се издига неговият паметник. Неговата гибел е тежък удар за българското освободително движение, но делото му продължава, вдъхновявайки борбата за свобода, довела до Освобождението през 1878 г.
Левски умира предаден, но непоколебим.
