На 30 септември 1879 година за първи път в България се провеждат истински избори. Това е първата предизборна парламентарна битка между двете водещи политически сили – консерватори и либерали.
Какво се случва преди 145 г.?
В началото на 1879 г. току-що освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. Най-важната е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон – Конституция. Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си.
Нa 26 юни 1879 г. в Търнoвo княз Aлeкcaндър І пoлaгa тържecтвeнa клeтвa прeд Вeликoтo нaрoднo cъбрaниe. Вeликитe cили пoтвърждaвaт избoрa и в нaчaлoтo нa авгуcт cултaнът cпoрeд Бeрлинcкия дoгoвoр гo утвърждaвa c фeрмaн зa княз нa Бългaрия.
Победата на крайните либерали при приемането на една твърде модерна за патриархалното и консервативно тогавашно българско общество Конституция е смайваща и е безспорен успех за тяхното крило и парламентарните им остриета, особено в лицето на Петко Каравелов и Петко Славейков.
Млaдият мoнaрх обаче e нeдoвoлeн oт Търнoвcкaтa кoнcтитуция, кoятo oгрaничaвa прaвaтa му. Бoрбaтa мeжду либeрaли и кoнceрвaтoри cъздaвa нecигурнocт в cтрaнaтa. Нa 5 юни 1879 г. Александър Бaтeнбeрг нaзнaчaвa първoтo прaвитeлcтвo, нaчeлo c Тoдoр Бурмoв, cъcтoящo ce caмo oт кoнceрвaтoри. Пaрлaмeнтaрнитe избoри oбaчe пeчeлят либeрaлитe.
Съгласно конституцията, на 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126, с който насрочва избори за народни представители на 30 септември същата година. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от Първото обикновено народно събрание на Българското княжество се събират в София.
Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът възлага на лидера на мнозинството да състави правителство. Недоволен от изборните резултати, князът се обръща към руския император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Петербург не се съгласява. И Батенберг предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на консерваторите – Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича мисията на неуспех. Първи коалиционен неуспех в историята на България.
В крайна сметка преговорите завършват без резултат. На 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и съставя правителство начело с епископ Климент Браницки (светското му име е Васил Друмев), в което отново ръководна роля имат консерваторите. То просъществува до март 1880 г., когато се провеждат следващите парламентарни избори, които отново печелят либералите. Едва тогава Батенберг е принуден да възложи управлението на страната в ръцета на либералната партия. Кабинетът е съставен от Драган Цанков и стои начело на управлението на Княжеството до ноември 1880 г. Либералите остават на власт и след правителствената промяна през ноември 1880 г., когато е формирано ново правителство начело с Петко Каравелов.
Избирателни права на българските граждани
Чл. 86, ал. 1 от Търновската конституция регламентира изборът на народните представители да се осъществява пряко от народа, като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представител. Втората алинея постановява, че мандатът на депутатите е тригодишен, а ал. 5 определя, че избираеми за народни представители са всички български граждани, които са на възраст по-горе от 30 години и са книжовни (грамотни).
По отношение на избирателния корпус Конституцията предоставя активно избирателно право на всички български граждани, които имат възраст над 21 години и се ползват с граждански и политически права. Твърденията в други източници за липсата на демократичност в Търновската конституция, която не предоставя избирателни права на жените, е несъстоятелно и погрешно, защото това е било напълно естествена световна тенденция към момента на създаването на първата българска конституция и идеята за политическите права на жените още не е съществувала.
Приетите в последното заседание на УС от 16 април 1879 г. Временни правила от формална гледна точка са в нарушение на нормите на Конституцията, защото Учредителното събрание не е законодателно и единствените правомощия, с които разполага, са свързани с изготвянето и приемането на основния закон на Княжеството. Същото се отнася и за законодателната политика на правителството, осъществявана от момента на избирането му до откриването на I ОНС. Но макар и противоконституционни, всички тези действия не би трябвало да бъдат остро осъждани, тъй като те не нарушават основните права и свободи на българските граждани, а са породени от необходимостта за самостоятелно съществуване на Княжество България, стабилното изграждане и функциониране на държавния му апарат, както и стремежа за така необходимото му международно признаване, което само би спомогнало за законодателното гарантиране на граждански права и свободи и в частност на избирателните права на българските граждани.
