На днешния ден се навършват 123 години от кончината на Капитан Петко войвода. Той е един от най-забележителните български хайдути, посветил своя живот на освобождението на беломорските българи. Роден е на 18 декември 1844 година в българско село, намиращо се близо до Дедеагач (дн. Александруполи). Едва 17-годишен става хайдутин, за да отмъсти за убитите си брат и братовчед, паднали от турците. На няколко пъти успява да отблъсне цели чети, изпратени да го заловят. Две години по-късно обаче Петко и осемте му другаря биват пленени в неравна битка със 130 башибозуци и заптиета. Хвърлят ги в затвор, където биват измъчвани, но успяват да избягат.
През 1864 г. Капитан Петко войвода има вече нова чета. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, който по-рано е победил . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на Гюмюрджина.
През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия.
Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. През 1869 г. отново се завръща към четничеството. На 12 май 1869 г Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг.
Капитан Петко войвода взима активно участие и в Руско-турската освободителна война. Неговата чета от 300 души активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на дезертьори и бегълци. За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.
След освобождението ген. Скобелев кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в Русия. Там е представен на император Александър II. Той го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България.
През 1880 година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за Рада Кравкова от Казанлък. Това е вторият му брак. На 12 май 1896 г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Турция се основава тракийско емигрантско дружество „Странджа“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес тя носи неговото име.
Петко войвода е и сред основателите на Демократическата партия във Варна През 1891 г. Петко войвода, който е русофил, е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов.
Хвърлен е и е изтезаван сто и четиридесет дни, от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската крепост Ичкале, след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна. В началото на юни 1895 година в Станимака Петко войвода и Георги Христов Маламата пристигат, изпратени от Македонския комитет, за да набират доброволци за чета.
Капитан Петко умира през 1900 в бедност и нищета. Погребан е във Варна. Въпреки че княз Александър на два пъти го поощрява да поиска от Народното събрание поборническа пенсия, такава му бива отказана.
От първия си брак с гъркинята Аспасия той има син, а според някои източници – и дъщеря.
