Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 Октомври 1992 година. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър.
Ключов момент в обявяването на 10 октомври за Световния ден на психичното здраве има Клуба на Първите дами, основан и представляван от Розалин Картър. Тази организация, подкрепяща и участваща в проявите за деня на психичното здраве, в последствие се преименува в “Международен комитет на жените-лидери към Световна федерация за психично здраве” (WFMH International Women Leaders Committe) и включва 41 жени – държавни лидери и членове на кралски фамилии.
В Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година, членуват организации и лица от 112 страни от цял свят. Федерацията е акредитирана за консултант на ООН и работи в тясно сътрудничество със СЗО, ЮНЕСКО, Комисариата на ООН за бежанците, Комисията за човешки права, Международната организация по труда и др.
Целта на Световния ден на психичното здраве е да съкрати разпространението на депресивни разстройства, шизофрении, болестта на Алцхаймер и да насочи вниманието на обществото към психичните проблеми, да предизвика обществени дискусии по изучаването, превенцията и лечението на душевните болести.
Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%, злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.
Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.
