Публикуваме интервю на Христо Христов от monitor.bg с именития казанлъчанин Румен Сомов.
Той е: Роден в Казанлък пред 1972 година. Завършил е Стопанска академия „Д. Ценов“ – Свищов, има магистратура по филмова и телевизионна режисура от югозападния университет в Благоевград.
Автор е на четири белетристични книги и няколко пиеси, играни успешно на родна и чужда сцени. От години е ръководител на клуб за авангардно изкуство при НЧ „Възродена искра“ в родния си град. Създател е на първия български игрален филм без финансова подкрепа от държавата „Трябва да съм луда“ и на документалните „Един евро ром“ и „Излъгал бурята“.
-Г-н Сомов , как се самоопределяте, тъй като в родния си Казанлък сте познат като един от най-добрите майстори на татуси, в същото време поддържате блог, където има стотици ваши художествени фотографии, автор сте на няколко книги, правите карикатури, снимате филми, преподавате тайните на сценичния грим…
-Преди много време превъртях една от първите игри на Плей стейшън, което ми отне почти половин година тежък труд, главоблъсканици и мнооооого изгубено време. Тогава си дадох сметка, че всичките тези усилия са били за нищо и нищо не следва от това, че си превъртял някаква игра… Тогава си казах, че е възможно да се забавляваш, отмаряш и разнообразяваш и с неща, които в последствие могат да останат след теб, да бъдат полезни за нещо и още повече да ти носят пари, ако е възможно. Сега се радвам на хобитата, които развивам и някой от тях дори са ми като основен доход, а няма нищо по хубаво да правиш нещо, което ти е приятно и това да ти е работата.
-Кога научихте, че имате родствена връзка с прототипа на алековия герой Бай Ганьо и какво беше първоначалното усещане?
-Още като ученик по – запознатите с историята на ганьовия прототип подхвърляха най вече пред по-голяма публика „Ето това е правнукът на Бай Ганьо…“. Попитах дядо ми Руьо Сомов, който несловоохотливо ми обясни, че съм негов роднина и най вероятно това е пра – пра- дядо ми. Тогава гледайки на този герой като олицетворение на всичко негативно, не ми беше приятно … По късно, когато вече се формирах като човек, предполагам около студентските си години, дори аз самия акцентирах на факта, че съм родственик на Бай Ганьо…
Много малко хора са обърнали внимание на текста в „До Чикаго и назад“, който изрично посочва Ганьо Сомов като първородственик на Бай Ганьо Балкански, така че имаше и интересна история за прототипа освен самопризнанието….
Истината е, че всеки който достатъчно се е разграничил от този литературен образ и е склонен по скоро да го осъжда отколкото да се припознава с него -няма проблеми с подобна легитимация.
-От години стягате музей в село Енина, където възнамерявате да подредите вещи и документи, свързани с личността на Ганьо Сомов. Каква е идеята Ви: това да бъде сбирка за енинчанина Ганьо Сомов или ще дадете преднина на литературния герой? И какво не знаят българите за родственика Ви? Всъщност каква е кръвната връзка между двама Ви? Доколкото зная Ганьо Сомов е бил от доста многолюдно семейство, роден е през 1850 година и умира през 1917-а като оставя един наследник –сина си Христо Сомов. Правили ли сте опити да издирите други родственици и кои са те?
-Бях сигурен, че когато започна да правя музея все ще изскочи някой, който да каже : аз съм по-истинският наследник! До сега обаче успях да се свържа единствено със семейство от Шабла, чийто род по линия на съпругата идва от Карлово и те знаеха, че имат снимка на сина на Бай Ганьо. Уви, родословно дърво липсва. Ганьо Сомов е имал четирима братя. В опитите си да реабилитират българина като не толкова простак дори е била написана книга за един от тях. Станало е само 2 години след излизането на алековата. Там е описан като весел и добър човек помагащ и уважаван от хората. Няма лошо да излезе, че съм точно негов наследник. След откриване на музея мисля да се поразровя в бумагите, останали от онова време в кметството в Енина и по нотариални актове и други такива да се ориентирам допълнително.
Колкото за подредбата на експонатите – това ще стане в бившата къща – музей на Димчо Астаджов /разстрелян партизанин- парашутист/. Имота купих в изключително окаяно състояние. Къща без покрив, прозорци и врати… Сега строя тоалетни и необходимите за туристически посещения обекти. Изключително съм затруднен първо от карантината вече две години и безумните цени на строителните материали и тока които през последните месеци просто блокираха всякаква дейност. Искрено се надявам към средата на лятото да направя откриването. Истинската къща на Ганьо Сомов е била разрушена от новия собственик на терена. Поне до сега не съм попаднал на снимка.
– Как се снабдявате с бъдещите експонати в сбирката, споменавате че вече имате оригинален печат от изложението в Чикаго през 1893-а, където Алеко Константинов се запознава с пазача в павилион на арменски розотърговец Ганьо Сомов?
-За последните 10-15 години в търсене на експонати съм се запознал с много антиквари и колекционери, та вече съм на ниво да ми се обаждат, когато излезе нещо свързано с Алеко и неговия герой, предлагайки ми цена или просто насочвайки, че се продава нещо, което ме интересува.
Имам цялото течение на списание „Мисъл“ от 1894 г., но там са публикувани само 2 от разказите. Събрал съм над 300 издания на български, френски, немски, сръбски, турски и какви ли не още езици /много от тях първи издания/ за Бай Ганьо, но реални експонати, директно свързани с Ганьо Сомов, не успях да издиря. До голяма степен изследване прави Генчо Китипов във книгата си „Аз Бай Ганьо“, на която по стечение на обстоятелствата съм илюстратор, но там нещата са силно преплетени с художествения литературен разказ, което не позволява точно разграничение на документалното .
-Докато вървеше изграждането на къщата-музей на няколко пъти вратата й беше разбивана, какво са очаквали да намерят вътре неканените гости? Всъщност успяхте ли да ги установите тези „любители на миналото“?
-В Енина стават тези неща. Първо окрадоха гредите, приготвени за възстановяване на къщата. Те бяха автентични, от една стара плевня. Струпани на куп, завити с метална рабица найлон и отгоре вързани и наковани с тел…За една зима изчезнаха и никой наоколо нищо не беше чул. Седмица, след като купих имота, някой се беше постарал с бензинова резачка да ореже и приготви за крадене над 100-годишния чемшир пред къщата с близо 20 см диаметър на стеблото. Поне 2-3 часа работа с триона. Питам комшиите: никой нищо не знае и нищо не чул. Сложих ограда, ама за да минават за по – напряко на отсрещната улица – я разбили с чук. Никой не е виждал да минава някой от там или да събаря нещо. На единия ден слагам нови дограми и прозорци – на другия ден – счупен прозорец. Единият път вратата изкъртена, вторият направо липсва …сложих СОТ. Няма лепенки и обозначителни знаци. Всичко спря. Направил съм снимки от всички вандализми и съм си запазил изкъртени и счупени неща .Мисля да ги подредя в музея.
– Имам далечен спомен във времето, когато направихте опит да влезете в политиката, май бяхте и зам.-председател на някогашното СДС в Казанлък. Как гледате на това си „приключение“ от днешната камбанария? И какво очаквате да научат днешните политици от едно свое евентуално посещение в бъдещата музейна сбирка?
-Да … минах и през „Бай Ганьо прави избори“. Вече не съм толкова активен в политиката, но и не съм търсил друга партия. Може би, защото ми е грозно да гледам хора, които като малки са си заплюли футболен отбор на случаен признак и после са му верни до гроб, а други, които са избрали партия, уж изразяваща мирогледа им, социалните и нравствените им виждания, морал и принципи – как я сменят по няколко пъти. И това не им пречи да ни морализаторстват. „Жив ли е Бай Ганьо?“ – жив е не, ами по 3 пъти е жив…
– Имате ли любим разказ от поредицата, публикувана от Алеко Константинов в списание „Мисъл“ преди да издаде през 1895 година първата книга под наслов „Бай Ганьо – невероятни разкази за един съвременен българин“? Ще могат ли посетителите да видят екземпляр от това първо издание?
-Любим – не, защото цялата поредица на Алеко е неповторима и няма как да отделиш парченце от сложния пъзел. Във всеки един от разказите има по нещичко от нас самите. Не можеш да обичаш само погледа или само мустака на героя. Приемаш го такъв, какъвто е.
-Ако трябва да добавите нещо към написаното от Алеко Константинов за героя му в последния фейлетон „Бай Ганьо в Русия“ : „Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила…“-какво ще е то?
– В Русия или другаде – Бай Ганьо си е Ганьо. И на луната да отиде -все ще си е той. Важно е кога ние ще погледнем на него не като „Ганьо гледа Ганьо“, а като Алеко. Тогава няма да ни е срам от него, защото ще се чувстваме от другата страна и ще осъждаме малкото останали простаци.
За съжаление последното изречение, което казах в момента е абсолютно противоположното. Бай Ганьо ще умре, когато умре последният негов аналог. Хуморът е силен, когато осъжда съществуващи недъзи на обществото. За сега водещите най-смешни вицове са за политици, мутри /нормално/, полицаи и военни /не до там нормално/ и на първо място, този който е допуснал предно споменатите да са такива.
